ТЕКСТ 9
етв джӣва-локася
састх-бхеда самхта
дхармася хй анимиттася
випка парамехй асау
етвн – до там; джӣва-локася – на планетите, населени с живи същества; састх-бхеда – различни условия на живот; самхта – изпълнени съвършено; дхармася – на религията; хи – несъмнено; анимиттася – безкористно; випка – стадий на зрелост; парамехӣ – най-издигнатата личност във вселената; асау – това.
Брахм е най-издигнатата личност във вселената, защото отдава на Бога безкористно предано служене и е постигнал зрялото трансцендентално знание. Така той създаде четиринайсетте планетарни системи, които по-късно щеше да засели с различни видове живи същества.
Източникът на всички качества, които живите същества притежават, е Върховният Бог. Обусловените души в материалния свят отразяват само част от качествата на Бога и затова понякога се наричат пратибимба. Като неотделими частици от Върховния Бог, живите същества пратибимба са наследили изначалните качества на Бога в различни пропорции. И в зависимост от тези наследени качества те, според замисъла на Брахм, се появяват в едни или други видове живот и обитават едни или други планети. Брахм създава трите свята: низшите планети, наречени Птлалоки, средните, наречени Бхӯрлоки, и висшите, наречени Сварлоки. Планетите, които се намират още по-високо – Махарлока, Таполока, Сатялока и Брахмалока, – не потъват във водите на унищожението. Причина за това е, че техните обитатели отдават на Бога безкористно предано служене. Животът на тези обитатели продължава до края на периода дви-паррдха, когато те обикновено се освобождават от кръговрата на раждането и смъртта в материалния свят.