ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Маитрея каза: О, учени Видура, дотук ти описах величието на Върховния Бог в неговия аспект кла. Сега чуй какво сътвори Брахм, притежателят на цялото ведическо знание.

ТЕКСТ 2: Най-напред Брахм създаде проявите на невежеството – самоизмамата, чувството за смърт, гнева, породен от разочарование, лъжливото чувство за собственост, както и илюзорната телесна концепция за живота, или забравата на истинската самоличност.

ТЕКСТ 3: Тъй като Брахм гледаше на сътворяването на подобни заблуди като на греховна задача, той не изпитваше особено удоволствие от работата си и за да се пречисти, започна да медитира върху Божествената Личност. След това пристъпи към друг етап от сътворението.

ТЕКСТ 4: В началото Брахм създаде четиримата мъдреци, наречени Санака, Сананда, Сантана и Санат-кумра. Никой от тях нямаше желание да се занимава с материални дейности, защото и четиримата бяха изключително извисени, а семето им се движеше нагоре.

ТЕКСТ 5: След като сътвори синовете си, Брахм се обърна към тях и им каза: „Скъпи мои деца, сега трябва да създадете потомство“. Но тъй като бяха привързани към Всудева, Върховната Божествена Личност, синовете му се стремяха единствено към освобождение и не пожелаха да изпълнят тази молба.

ТЕКСТ 6: Когато синовете му отказаха да изпълнят неговата бащина воля, Брахм бе обзет от силен гняв, възникнал в ума му. Той обаче се опита да се овладее и да не го прояви.

ТЕКСТ 7: Брахм се опита да потисне гнева си, но не успя и той избликна от точката между веждите му, като прие формата на дете, което бе синьо-червено на цвят.

ТЕКСТ 8: Щом се появи, детето започна да вика: О, повелителю на съдбата, учителю на вселената, моля те, назови моето име и място.

ТЕКСТ 9: Всемогъщият Брахм, който се бе родил от лотосовия цвят, успокои момчето с нежни думи и отвръщайки на молбата му, каза: Не плачи, непременно ще направя това, което искаш.

ТЕКСТ 10: После Брахм каза: О, главен сред полубоговете, задето така отчаяно викаше, хората ще те наричат с името Рудра.

ТЕКСТ 11: Скъпо мое момче, вече избрах местата, които ще бъдат твое жилище: сърцето, сетивата, жизнения въздух, небето, въздуха, огъня, водата, земята, слънцето, луната и отречението.

ТЕКСТ 12: Брахм каза: мое скъпо момче Рудра, ти ще имаш още единайсет имена: Маню, Ману, Махинаса, Махн, Шива, тадхваджа, Уграрет, Бхава, Кла, Вмадева и Дхтаврата.

ТЕКСТ 13: О, Рудра, ти ще имаш и единайсет съпруги, наречени Рудрӣ: Дхӣ, Дхти, Расал, Ум, Ниют, Сарпи, Ил, Амбик, Ирватӣ, Свадх и Дӣк.

ТЕКСТ 14: Скъпо дете, сега можеш да приемеш всички имена и места, отредени за теб и за съпругите ти. И понеже вече си един от господарите на живите същества, трябва да увеличиш многократно броя на населението.

ТЕКСТ 15: Могъщият Рудра, чието тяло бе синьо-червено на цвят, създаде много потомци, които по външност, сила и по необуздан нрав приличаха изцяло на него.

ТЕКСТ 16: Синовете и внуците, създадени от Рудра, бяха безброй и като се събраха заедно, те се опитаха да погълнат вселената. Когато видя това, Брахм, бащата на живите същества, силно се разтревожи.

ТЕКСТ 17: Брахм каза на Рудра: О, най-велики от полубоговете, няма нужда да създаваш същества с такава природа. С огнени пламъци, изригващи от очите им, те започнаха да опустоават всичко от всички страни и се осмелиха да нападнат даже и мен.

ТЕКСТ 18: Скъпи сине, по-добре се отдай на отречения. Това е благотворно за всички живи същества и ще ощастливи и самия тебе. Само чрез отречения ще можеш да създадеш вселената такава, каквато беше преди.

ТЕКСТ 19: Единствено чрез отречения човек може да се приближи до Божествената Личност, която се намира в сърцето на всяко живо същество и в същото време е недостъпна за сетивата.

ТЕКСТ 20: Шрӣ Маитрея каза: Като получи тази поръка, Рудра обиколи баща си, господаря на Ведите. Той изрази съгласието си и се запъти към гората, за да се подложи на сурови отречения.

ТЕКСТ 21: Тогава Брахм, който бе надарен с могъщество от Върховната Божествена Личност, намисли да създаде живи същества и зачена десет сина, които да продължат рода.

ТЕКСТ 22: Така се родиха Марӣчи, Атри, Агир, Пуластя, Пулаха, Крату, Бхгу, Васиха и Дака, а десетият син беше Нрада.

ТЕКСТ 23: Нрада се роди от мисълта на Брахм, която е най-важната част от тялото му. Васиха се роди от диханието му, Дака – от палеца му, Бхгу – от осезанието му, а Крату – от дланта му.

ТЕКСТ 24: Пуластя се появи от ушите на Брахм, Агир – от устата му, Атри – от очите му, Марӣчи – от ума му, а Пулаха – от пъпа на Брахм.

ТЕКСТ 25: Религията се появи от гърдите на Брахм, където се намира Върховната Божествена Личност Нряа, а безбожието излезе от гърба му, откъдето страшната смърт покосява живото същество.

ТЕКСТ 26: Похотта и желанието се появиха от сърцето на Брахм, гневът – от точката между веждите му, алчността – от устните му, речта – от устата му, океанът – от половия му орган, а порочните и отвратителните дейности – от ануса му, който е източникът на всички грехове.

ТЕКСТ 27: Мъдрецът Кардама, съпругът на великата Девахӯти, се появи от сянката на Брахм. Така всичко съществуващо се появи или от тялото, или от ума на Брахм.

ТЕКСТ 28: О, Видура, чувал съм, че Брахм имал и дъщеря, на име Вк, която се родила от тялото му и възбудила в ума му похотливи желания, въпреки че тя самата не изпитвала влечение към него.

ТЕКСТ 29: Когато видяха, че баща им до такава степен е в плен на илюзията, че се кани да извърши една безнравствена постъпка, мъдреците, синове на Брахм, предвождани от Марӣчи, много почтително му заговориха със следните думи.

ТЕКСТ 30: О, татко, деянието, в което се опитваш да се въвлечеш, не са си позволявали да извършат нито другите Брахми, нито самият ти в предишните калпи, нито пък някой ще се осмели да го стори в бъдеще. Ти си върховното живо същество във вселената, как можеш да желаеш полово сношение със собствената си дъщеря и да не си в състояние да овладееш желанието си?

ТЕКСТ 31: Макар че си най-могъщото същество във вселената, тази постъпка не ти прави чест – нали обикновените хора вземат пример тъкмо от теб, за да постигнат духовно съвършенство.

ТЕКСТ 32: Отдаваме смирените си поклони на Божествената Личност, на Бога, който, пребивавайки в самия себе си, чрез собственото си сияние създаде космоса. Нека Той защити религията за благото на всички създания.

ТЕКСТ 33: Като чу как говорят синовете му, Брахм, бащата на всички Праджпати, бе обзет от страшен срам и мигновено напусна тялото си. По-късно това тяло се разстла във всички посоки като зловеща черна мъгла.

ТЕКСТ 34: Веднъж, докато Брахм размишляваше как да сътвори световете такива, каквито бяха в миналия милениум, от четирите му усти се появиха четирите Веди, които съдържат всички видове знание.

ТЕКСТ 35: После се появиха четирите неща, необходими за извършване на огнена жертва: извършителят (който пее мантрите), този, който предлага, огънят и самият ритуал, както е описан в допълненията към Ведите. Появиха се и четирите принципа на религията (истина, отречение, милосърдие и чистота) и задълженията на четирите подразделения на обществото.

ТЕКСТ 36: Видура каза: О, велики мъдрецо, чието единствено богатство е отречението, моля те, кажи ми как и с чия помощ Брахм утвърди ведическото знание, което се появи от устата му.

ТЕКСТ 37: Маитрея каза: Четирите Веди – к, Яджур, Сма и Атхарва – се появиха една след друга, като се започне от това лице на Брахм, което гледа напред. После един след друг бяха утвърдени никога дотогава непроизнасяните ведически химни, свещените ритуали, текстовете за рецитиране и трансценденталните дейности.

ТЕКСТ 38: Той създаде също медицината, военното изкуство, музиката и архитектурата, които са части от Ведите. Всички тези раздели на знанието се появиха един след друг, като се започне от това лице, което гледа напред.

ТЕКСТ 39: И тъй като той можеше да вижда и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето, след това от всичките му усти излезе петата Веда – Пурите и историческите хроники.

ТЕКСТ 40: Всички видове огнени жертви (оашӣ, уктха, пурӣи, агниома, пторма, атиртра, вджапея и госава) се появиха тази уста на Брахм, която е обърната на изток.

ТЕКСТ 41: Знанието, благотворителността, отречението и честността са четирите опори на религията. И за да ги овладее човек, има четири начина на живот и система от касти, изградена в съответствие с призванието на хората. Всичко това постепенно бе създадено от Брахм.

ТЕКСТ 42: След това бе създадена церемонията, при която два пъти родените получават свещен шнур, както и правилата, които трябва да се следват поне една година след приемането на Ведите, правилата за пълно въздържание от полов живот, предписаните от Ведите занимания, различните професионални задължения на семейните и начинът да се преживява без ничия помощ, като се събира изхвърленото зърно.

ТЕКСТ 43: Четирите стъпала на оттеглянето от светския живот са ваикхнаса, влакхиля, аудумбара и пхенапа, а четирите равнища на живота в отречение са куӣчака, бахвода, хаса и никрия. Всички те са се появили от Брахм.

ТЕКСТ 44: Науката логика, утвърдените във Ведите цели на живота, редът и законността, етичните норми и прочутите химни бхӯ, бхува и сва – всички те се появиха от устите на Брахм, а праава окра се появи от сърцето му.

ТЕКСТ 45: След това от космите по тялото на всемогъщия Праджпати се появи изкуството на изящната словесност, уик. Основният ведически химн, гятрӣ, възникна от кожата на господаря на живите същества, триуп – от плътта му, анууп – от вените му, а джагатӣ – от костите му.

ТЕКСТ 46: Пакти, изкуството на стихосложението, се появи от костния му мозък, а бхатӣ, друг вид словесно изкуство, произлезе от диханието на господаря на живите същества.

ТЕКСТ 47: Душата на Брахм се прояви под формата на съгласните, тялото му намери израз в гласните, сетивата му – в шипящите звукове, силата му – в полугласните, а сетивните му дейности – в седемте музикални ноти.

ТЕКСТ 48: Като източник на трансценденталния звук, Брахм представя самата Върховна Божествена Личност и затова е отвъд концепцията за проявено и непроявено. Брахм е пълната форма на Абсолютната Истина и у него са вложени многообразни енергии.

ТЕКСТ 49: После Брахм прие друго тяло, в което половият живот не бе забранен, и изцяло се отдаде на сътворението.

ТЕКСТ 50: О, сине на Кауравите, когато Брахм видя, че въпреки присъствието на могъщите велики мъдреци населението на света не нараства достатъчно, той сериозно се замисли как да го направи по-многобройно.

ТЕКСТ 51: Брахм си мислеше: Не е ли удивително, че макар да се разпространих навсякъде, вселената продължава да е слабонаселена, както преди. Няма никаква друга причина за това нещастие, освен самата съдба.

ТЕКСТ 52: Докато бе потънал в размишления и съзерцаваше свръхестествената сила, от тялото му се родиха две нови форми, които и до днес са смятани за тяло на Брахм.

ТЕКСТ 53: Двете току-що отделили се тела се сляха едно с друго в полов акт.

ТЕКСТ 54: Притежателят на мъжкото тяло стана известен като Свямбхува Ману, а жената започна да се нарича Шатарӯп, царица на великата душа Ману.

ТЕКСТ 55: След това чрез полови отношения те постепенно създадоха поколение след поколение и така умножиха броя на населението.

ТЕКСТ 56: О, сине на Бхарата, след известно време на Ману и Шатарӯп им се родиха пет деца: двама сина – Прияврата и Уттнапда – и три дъщери – кӯти, Девахӯти и Прасӯти.

ТЕКСТ 57: Бащата Ману даде първата си дъщеря, кӯти, за жена на мъдреца Ручи; средната дъщеря, Девахӯти, даде на мъдреца Кардама, а най-малката, Прасӯти, даде на Дака. От тях целият свят се насели с потомство.