ТЕКСТ 2
сасарджгре 'ндха-тмисрам
атха тмисрам ди-кт
махмоха ча моха ча
тамаш чгна-вттая
сасарджа – създадени; агре – най-напред; андха-тмисрам – чувството за смърт; атха – тогава; тмисрам – гняв, породен от разочарование; ди-кт – всички тези; мах-мохам – притежаване на обекти за наслаждение; ча – също; мохам – илюзорна представа; ча – също; тама – невежество за природата на собственото аз; ча – както и; агна – невежество; вттая – занимания.
Най-напред Брахм създаде проявите на невежеството – самоизмамата, чувството за смърт, гнева, породен от разочарование, лъжливото чувство за собственост, както и илюзорната телесна концепция за живота, или забравата на истинската самоличност.
Преди същинското сътворение на различните видове живи същества Брахм създал условията, в които живите създания щели да живеят в материалния свят. Ако не забрави истинската си същност, живото същество няма да може да живее в материалната атмосфера. Затова първото условие за съществуване в материалния свят е човек да забрави истинската си самоличност. А когато забрави своята самоличност, той неизбежно ще се бои от смъртта, въпреки че чистата душа никога не се ражда и не умира. Лъжливото отъждествяване с материалната природа води до появата на измамното усещане, че нещата, дадени на живото същество от по-висшата сила, са негова собственост. Материалните ресурси са предоставени на живото същество, за да може да живее мирно и да изпълнява задълженията си в обусловеното съществуване, като се стреми към себепознание. Но лъжливото самоотъждествяване на обусловената душа поражда у нея измамното чувство за собственост и това чувство я кара да смята за свои нещата, които принадлежат на Бога. От тази строфа става ясно, че самият Брахм е творение на Върховния Бог, а петте прояви на невежеството, които обуславят живите същества в материалния свят, са творение на Брахм. Човек, който знае, че обусловените души са подвластни на магическата пръчица на Брахм, може да разбере колко нелепо е да мислим, че живото същество е равно на Върховното Същество. Патаджали също признава съществуването на петте прояви на невежеството, които са споменати тук.