No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 26

хди кмо бхрува кродхо
лобхаш чдхара-даччхадт
сд вк синдхаво мехрн
нирти пйор агхшрая

хди – от сърцето; кма – похот; бхрува – от веждите; кродха – гняв; лобха – алчност; ча – също така; адхара-даччхадт – от устните; ст – от устата; вк – реч; синдхава – моретата; мехрт – от половия орган; нирти – отвратителни дейности; пйо – от ануса; агха-шрая – вместилище на всички пороци.

Похотта и желанието се появиха от сърцето на Брахм, гневът – от точката между веждите му, алчността – от устните му, речта – от устата му, океанът – от половия му орган, а порочните и отвратителните дейности – от ануса му, който е източникът на всички грехове.

Обусловената душа се намира под влиянието на собствения си ум. Колкото и образован и ерудиран да е един човек от материална гледна точка, той въпреки това не може да се освободи от влиянието на психичните дейности. Затова докато не започне да отдава предано служене на Бога, човек много трудно може да се избави от похотта и порочните желания. Когато похотта и желанията за отвратителни дейности остават неудовлетворени, в ума се поражда гняв, който се освобождава от точката между веждите. Затова на обикновените хора се препоръчва да концентрират ума си, като се съсредоточат върху точката между веждите, докато преданите на Бога поставят върху трона на ума си Върховната Божествена Личност. Теорията, която твърди, че човек трябва да се освободи от всички желания, е несъстоятелна, защото умът не може да не изпитва желания. Когато се препоръчва човек да се освободи от желания, се има предвид, че той не трябва да желае неща, които са пагубни за духовния му напредък. Умът на предания постоянно е изпълнен с мисли за Бога, затова няма нужда той да се освобождава от желанията си, след като всичките му желания са свързани със служенето за Бога. Говорната способност се нарича Сарасватӣ, богинята на знанието. Тя се ражда от устата на Брахм. Дори ако някой се ползва с благоразположението на богинята на знанието, сърцето му пак може да е пълно с похот и материални желания, а между веждите му да се забелязват признаците на гнева. Човек може да изглежда много учен в очите на обществото, но това ни най-малко не означава, че е превъзмогнал низките дейности на похотта и гнева. Добри качества могат да се открият само у чистия предан, който винаги с дълбока вяра мисли за Бога, т.е. постоянно е потопен в самдхи.

« Previous Next »