ТЕКСТ 30
наитат пӯрваи кта твад йе
на кариянти чпаре
яс тва духитара гаччхер
анигхгаджа прабху
на – никога; етат – такова нещо; пӯрваи – от някой друг Брахм или от теб самия в някоя предишна калпа; ктам – извършвано; тват – от теб; йе – това, което; на – нито; кариянти – ще направи; ча – също; апаре – някой друг; я – това, което; твам – ти; духитарам – на дъщерята; гаччхе – позволил; анигхя – без да овладееш; агаджам – полово желание; прабху – о, татко.
О, татко, деянието, в което се опитваш да се въвлечеш, не са си позволявали да извършат нито другите Брахми, нито самият ти в предишните калпи, нито пък някой ще се осмели да го стори в бъдеще. Ти си върховното живо същество във вселената, как можеш да желаеш полово сношение със собствената си дъщеря и да не си в състояние да овладееш желанието си?
Брахм заема най-високия пост във вселената. От тази строфа става ясно, че освен вселената, в която се намираме ние, има и много други вселени и други Брахми. Съществото, което заема поста на Брахм, трябва да има безукорно поведение, защото дава пример на всички останали живи същества. Брахм, който е най-благочестивото и духовно най-извисеното живо същество, заема позиция, идваща непосредствено след позицията на Божествената Личност.