ТЕКСТ 31
теджӣясм апи хй етан
на сушлокя джагад-гуро
яд-вттам анутихан ваи
лока кемя калпате
теджӣясм – на най-могъщият; апи – също; хи – несъмнено; етат – такава постъпка; на – неподходяща; су-шлокям – добро поведение; джагат-гуро – о, духовни учителю на вселената; ят – чийто; вттам – характер; анутихан – следвайки; ваи – несъмнено; лока – светът; кемя – за процъфтяване; калпате – става достоен.
Макар че си най-могъщото същество във вселената, тази постъпка не ти прави чест – нали обикновените хора вземат пример тъкмо от теб, за да постигнат духовно съвършенство.
Казва се, че едно изключително могъщо живо същество може да направи всичко, което поиска, и постъпките му няма да окажат върху него никакво влияние. Например слънцето, което е най-могъщата огнена планета във вселената, може да изпари вода от всяко място, но си остава пак толкова могъщо, колкото и преди. То изпарява вода от мръсни места, но въпреки това не се замърсява. По същия начин и Брахм остава неопетнен независимо от делата си. Но все пак, тъй като е духовен учител на всички живи същества, поведението и характерът му трябва да бъдат безукорни, за да могат хората да следват примера му и да постигнат най-висшето духовно благо. Ето защо той не трябвало да се държи по подобен начин.