ТЕКСТ 4
санака ча сананда ча
сантанам атхтмабхӯ
санат-кумра ча мунӣн
никрин ӯрдхва-ретаса
санакам – Санака; ча – също; санандам – Сананда; ча – и; сантанам – Сантана; атха – след това; тма-бхӯ – Брахм, който е самороден; санат-кумрам – Санат-кумра; ча – също; мунӣн – великите мъдреци; никрин – чужди на всякакви плодоносни дейности; ӯрдхва-ретаса – тези, чието семе върви нагоре.
В началото Брахм създаде четиримата мъдреци, наречени Санака, Сананда, Сантана и Санат-кумра. Никой от тях нямаше желание да се занимава с материални дейности, защото и четиримата бяха изключително извисени, а семето им се движеше нагоре.
По необходимост Брахм създал принципите на невежеството, предназначени за живите същества, които по волята на Бога са обречени на невежество, но въпреки това не се почувствал удовлетворен от изпълнението на тази неблагодарна задача. Тогава Брахм създал четирите принципа на знанието: скхя, или емпиричната философия, която се занимава с аналитично изучаване на материалното обкръжение; йога, или мистичната практика, която има за цел да освободи чистата душа от робството на материята; ваиргя, или пълния отказ от материално наслаждение, който издига човека до най-висшето духовно прозрение, и тапас, или различните видове доброволни отречения, които човек извършва в името на духовното усъвършенстване. Брахм създал четиримата велики мъдреци Санака, Сананда, Сантана и Санат, за да им повери тези четири принципа на духовното развитие. И за да разпространяват бхакти, те на свой ред основали своя духовна школа, или сампрадя, известна като Кумра-сампрадя, а по-късно и като Нимбрка-сампрадя. Тези велики мъдреци станали велики предани, защото без предано служене към Божествената Личност не може да се постигне успех в нито една духовна дейност.