ТЕКСТ 47
спаршас тасбхавадж джӣва
сваро деха удхта
ӯмам индрий хур
анта-стх балам тмана
свар сапта вихреа
бхаванти сма праджпате
спарша – буквите от ка до ма; тася – негов; абхават – стана; джӣва – душата; свара – гласни; деха – неговото тяло; удхта – изразени; ӯмам – буквите ша, ша, са и ха; индрии – сетивата; ху – се наричат; анта-стх – буквите, които се наричат така (я, ра, ла и ва); балам – енергия; тмана – на душата; свар – музика; сапта – седем; вихреа – от сетивните дейности; бхаванти сма – се появиха; праджпате – на господаря на живите същества.
Душата на Брахм се прояви под формата на съгласните, тялото му намери израз в гласните, сетивата му – в шипящите звукове, силата му – в полугласните, а сетивните му дейности – в седемте музикални ноти.
В санскритския език има тринайсет гласни и трийсет и пет съгласни. Гласните са а, , и, ӣ, у, ӯ, , , , е, аи, о, ау, а съгласните са ка, кха, га, гха и т.н. Първите двайсет и пет съгласни се наричат спарша. Освен тях има и четири звука, наречени анта-стха. Ӯмите са трите шипящи звука, наречени тлавя, мӯрдханя и дантя. Музикалните ноти са а, , г, ма, па, дха и ни. Всички тези звуци изначално се наричат шабда-брахма, духовни звуци. Затова се казва, че Брахм бил създаден в Мах-калпа като въплъщение на духовния звук. Ведите са духовен звук, затова звуците на ведическите писания не се нуждаят от материални тълкувания. Ведите трябва да се възпроизвеждат такива, каквито са, независимо че символично се представят с букви, за които знаем, че обозначават материални звуци. В крайна сметка нищо не е материално, защото всичко има своите корени в духовния свят. Затова материалното проявление се нарича илюзия в истинския смисъл на тази дума. Себепозналите се души виждат всичко съществуващо като дух.