No edit permissions for Bulgarian
ТЕКСТ 51
ахо адбхутам етан ме
вптаспи нитяд
на хй едханте прадж нӯна
даивам атра вигхтакам
ахо – уви; адбхутам – удивително е; етат – това; ме – за мен; вптася – зает; апи – въпреки; нитяд – винаги; на – не; хи – несъмнено; едханте – създавам; прадж – живи същества; нӯнам – обаче; даивам – съдба; атра – тук; вигхтакам – срещу.
Брахм си мислеше: Не е ли удивително, че макар да се разпространих навсякъде, вселената продължава да е слабонаселена, както преди. Няма никаква друга причина за това нещастие, освен самата съдба.