No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 7

дхи нигхямо 'пи
бхрувор мадхт праджпате
садьо 'джята тан-маню
кумро нӣла-лохита

дхи – с интелигентност; нигхяма – овладявайки; апи – въпреки; бхруво – на веждите; мадхт – между; праджпате – на Брахм; садя – изведнъж; аджята – появил се; тат – негов; маню – гняв; кумра – дете; нӣла-лохита – смес от синьо и червено.

Брахм се опита да потисне гнева си, но не успя и той избликна от точката между веждите му, като прие формата на дете, което бе синьо-червено на цвят.

Лицето на гнева е едно и също, независимо дали той е породен от невежество или от знание. Брахм се опитал да обуздае гнева си, но не успял, въпреки че е върховното същество. Гневът му избликнал в истинския си вид от точката между веждите и приел образа на Рудра, чийто цвят е смесица от синьо (невежество) и червено (страст), защото гневът се поражда от страстта и невежеството.

« Previous Next »