ТЕКСТ 20

От четирите начина на живот в човешкото общество – ученичество (брахмачаря), семеен живот (гхастха), оттегляне от светския живот (внапрастха) и отшелничество (саннса) – положението на тези, които са семейни, е най-сигурно и защитено. Сетивата са като разбойници в крепостта на тялото. Съпругата обаче е военачалник на крепостта и когато сетивата разбойници започнат да нападат тялото, тя го защитава от гибел. Половият инстинкт е заложен у всички, но човекът, който има твърда и непоколебима съпруга, е защитен от отчаяните атаки на сетивата разбойници. Мъжът, който има добра съпруга, никога не тръгва да покварява непорочни момичета и по този начин не разстройва обществото. Без вярна и предана съпруга мъжът се превръща в развратник и в истинско наказание за обществото – освен ако не е възпитан като брахмачрӣ, внапрастха или саннсӣ. Ако един брахмачрӣ не е преминал през сурова и системна подготовка под ръководството на опитен духовен учител и не е бил покорен ученик, той със сигурност ще стане жертва на половия нагон, защото е брахмачрӣ само на думи. Историята познава много примери за подобни падения – падали са дори такива велики йогӣ като Вишвмитра. Гхастхите обаче са в защитена позиция, защото имат своята вярна съпруга. Половият живот е причината за материалното робство, затова той е разрешен единствено в гхастха-шрама. Гхастхите поемат отговорността за създаването на първокласни брахмачрӣ, внапрастхи и саннсӣ.