ТЕКСТ 47
ят-прасдд ида вива
прасӣдати яд-тмакам
са сва-дг бхагавн яся
тояте 'наня дш
ят – чрез чиято; прасдт – милост; идам – тази; вивам – вселена; прасӣдати – става щастлива; ят – чието; тмакам – заради всемогъществото му; са – Той; сва-дк – който винаги се грижи за своите предани; бхагавн – Върховната Божествена Личност; яся – чиято; тояте – е удовлетворена; ананя – без отклонение; дш – с интелигентност.
Всички ще го обичат, защото Божествената Личност, върховният господар на вселената, винаги е удовлетворен от предания, който не желае нищо друго освен самия него.
В образа си на Свръхдуша Върховната Божествена Личност се намира навсякъде и може да заповядва на всеки. Бъдещият внук на Дити, за когото било предсказано, че ще стане велик предан, щял да бъде обичан от всички, дори от враговете на баща си, защото навсякъде щял да вижда единствено Върховната Божествена Личност. Чистият предан вижда присъствието на своя обожаван Бог във всичко. А Богът отвръща на предаността му, като кара всички живи същества, у които пребивава като Свръхдуша, да го обичат. Той се намира в сърцата на всички и оттам им внушава да бъдат добри с неговия предан. Известни са много примери, които показват как дори най-кръвожадни животни са се отнасяли дружелюбно към чистите предани на Бога.