ТЕКСТ 49
алампаа шӣла-дхаро гукаро
ха парарддх вятхито дукхитеу
абхӯта-шатрур джагата шока-харт
наидгхика тпам ивоурджа
алампаа – добродетелен; шӣла-дхара – достоен; гуа-кара – извор на всички добри качества; ха – радостен; пара-ддх – от щастието на другите; вятхита – нещастен; дукхитеу – от нещастието на другите; абхӯта-шатру – без врагове; джагата – на цялата вселена; шока-харт – унищожител на скръбта; наидгхикам – поради лятното слънце; тпам – нещастие; ива – сравнено; уу-рджа – луната.
Той ще бъде надарен с всички добродетели и ще е същински извор на добри качества; ще бъде радостен и щастлив, когато другите са щастливи, и ще страда заради нещастието на другите. Той няма да има никакви врагове и ще унищожава скръбта на всички вселени, подобно на ласкавата луна след лятната жар на слънцето.
Съвършеният предан на Бога, Прахлда Махрджа, бил надарен с всички добри качества, които човек може да притежава. Въпреки че бил император на света, той не си позволявал никакъв разгул. Още от детството си Прахлда бил извор на всички добри качества. В тази строфа не са изброени всичките му достойнства, само накратко е казано, че той бил надарен с всички добродетели. Това е признакът, по който се разпознава чистият предан. Най-важна черта на чистия предан е това, че той не е лампаа (разгулен) и че винаги се стреми да облекчи страданията на човечеството. Най-тежкото страдание за живото същество е да забрави Ка. Затова чистият предан се опитва да пробуди у всекиго съзнанието за Ка, което е универсалният лек срещу всички страдания.