ТЕКСТ 50
антар бахиш чмалам абджа-нетра
сва-пӯруеччхнугхӣта-рӯпам
паутрас тава шрӣ-лалан-лалма
дра спхурат-куала-маитнанам
анта – вътре; бахи – вън; ча – също; амалам – безупречен; абджа-нетрам – лотосови очи; сва-пӯруа – своя предан; иччх-анугхӣта-рӯпам – приемайки форма според желанието; паутра – внук; тава – твой; шрӣ-лалан – красивата богиня на щастието; лалмам – украсен; дра – ще вижда; спхурат-куала – с великолепни обици; маита – украсено; нанам – лице.
авсякъде – вътре в себе си и пред себе си – внукът ти ще вижда Върховната Божествена Личност, чиято съпруга е красивата богиня на щастието. Богът приема тази форма, в която преданият желае да го види, и лицето му винаги е украсено с великолепни обици.
Тук се предрича, че внукът на Дити, Прахлда Махрджа, щял да вижда Божествената Личност не само вътре в себе си с помощта на медитацията, но и пред себе си, очи в очи. Такова чисто зрение може да притежава само човек, който е много напреднал в Ка съзнание, защото Богът не може да бъде видян с материални очи. Върховната Божествена Личност има многообразни и вечни Виу-форми: Ка, Баладева, Сакараа, Анируддха, Прадюмна, Всудева, Нряа, Рма, Нсиха, Варха и Вмана, които преданият на Бога познава добре. Чистият предан се привързва към някоя от вечните форми на Бога и Богът с радост се явява пред него в тази форма. Преданият не се впуска в своеволни фантазии за формата на Бога, нито пък мисли, че Богът е безличностен или че приема такава форма, в каквато искат да го видят неотдадените. Тъй като няма понятие за формата на Бога, неотдаденият не може да си представи нито една от споменатите по-горе форми. Но когато преданият вижда Бога, той го вижда в пленителна форма, украсена с блестящи накити, заедно с вечно красивата богиня на щастието, която е негова постоянна спътница.