No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 18

прватнябхта-сраса-чакравка-
дт’ха-хаса-шука-титтири-бархи я
колхало вирамате 'чира-мтрам уччаир
бхгдхипе хари-катхм ива гямне

првата – гълъби; анябхта – кукувица; сраса – жерав; чакравка – чакравка; дт’ха – дива патица; хаса – лебед; шука – папагал; титтири – яребица; бархим – на пауна; я – които; колхала – шум; вирамате – спира; ачира-мтрам – временно; уччаи – високо; бхга-адхипе – царят на пчелите; хари-катхм – величието на Бога; ива – като; гямне – докато възпява.

Когато царят на пчелите жужи с най-високите си трели, възпявайки величието на Бога, всички птици – гълъбите, кукувиците, жеравите, чакравките, лебедите, папагалите, яребиците и пауните – се смълчават и притихват. Тези трансцендентални птици спират своите песни, за да послушат славослова за Бога.

Тази строфа разкрива абсолютната природа на Вайкуха – там няма разлика между птиците и хората. В духовния свят всичко е духовно и изпълнено с многообразие. Присъствието на духовно разнообразие означава, че всичко е одушевено. Дори дърветата, пръстта, растенията, цветята, птиците и животните имат съзнание за Ка. Отличителна черта на Вайкуха е, че там никой не мисли за сетивно наслаждение. В материалния свят дори магарето се наслаждава на звуците, които издава, но на планетите във Вайкуха пауните, чакравките, кукувиците и другите сладкопойни птици предпочитат да слушат как пчелите славят величието на Бога. В света на Вайкуха тържествуват принципите на преданото служене, сред които най-важни са слушането и възпяването.

« Previous Next »