No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

впӣу видрума-тасв амалмтпсу
пренвит ниджа-ване туласӣбхир ӣшам
абхярчатӣ свалакам уннасам ӣкя вактрам
уччхеита бхагаватетй аматга яч-чхрӣ

впӣу – в езерата; видрума – коралови; тасу – брегове; амала – прозрачна; амта – нектарна; апсу – вода; пре-анвит – заобиколена от слугини; ниджа-ване – в собствената си градина; туласӣбхи – с туласӣ; ӣшам – Върховния Бог; абхярчатӣ – обожават; су-алакам – с лице, украсено с тилак; уннасам – правилен нос; ӣкя – виждайки; вактрам – лице; уччхеитам – целунато; бхагават – от Върховния Бог; ити – така; амата – мислеха; ага – о, полубогове; ят-шрӣ – чиято красота.

Богините на щастието обожават Бога в своите градини, като му предлагат листа от туласӣ по кораловите брегове на трансценденталните езера. Докато го обожават, те могат да видят във водата отраженията на прекрасните си лица с изящни черти и правилни носове, а щом Богът ги целуне по лицето, неотразимата им красота нараства хилядократно.

Когато мъжът целуне съпругата си, лицето ѝ се разхубавява. Така е и във Вайкуха – богинята на щастието е ослепително красива, но въпреки това тя чака целувката на Бога, която я прави още по-хубава. Когато в градините си богинята на щастието обожава Бога с листа от туласӣ, прекрасното ѝ лице се отразява в кристалните води на трансценденталните езера.

« Previous Next »