ТЕКСТ 37
ева тадаива бхагавн аравинда-нбха
свн вибудхя сад-атикрамам ря-хдя
тасмин яяу парамахаса-мах-мунӣнм
анвеаӣя-чараау чалаян саха-шрӣ
евам – така; тад ева – в този миг; бхагавн – Върховната Божествена Личност; аравинда-нбха – от чийто пъп израства лотос; свнм – на собствените си слуги; вибудхя – научи за; сат – на великите мъдреци; атикрамам – обидата; ря – на благочестивите; хдя – радостта; тасмин – там; яяу – отиде; парамахаса – отшелници; мах-мунӣнм – от великите мъдреци; анвеаӣя – които са обект на стремеж; чараау – двата лотосови нозе; чалаян – вървейки; саха-шрӣ – с богинята на щастието.
В този миг Богът, който заради лотоса, израснал от пъпа му, се нарича Падманбха, Богът, извор на радост за благочестивите, научи за обидата, която собствените му слуги бяха нанесли на светците. Заедно със съпругата си, богинята на щастието, Той лично пристигна там, воден от същите тези нозе, към които се стремят отшелниците и великите мъдреци.
В Бхагавад-гӣт Ка заявява, че неговите предани никога не могат да бъдат погубени. Богът разбрал, че разпрата между пазачите и мъдреците взема опасен обрат и затова веднага излязъл от двореца си. Той дошъл при тях, за да предотврати гибелта на своите предани, пазачите.