ТЕКСТ 41
видют-кипан-макара-куала-маанрха-
гаа-стхалоннаса-мукха маимат-кирӣам
дор-даа-аа-виваре харат паррдхя-
хреа кандхара-гатена ча каустубхена
видют – мълния; кипат – блестяща; макара – с формата на алигатори; куала – обици; маана – украшение; арха – както приляга; гаа-стхала – страни; уннаса – правилен нос; мукхам – лице; маи-мат – обсипана със скъпоценни камъни; кирӣам – корона; до-даа – на четирите му силни ръце; шаа – група; виваре – между; харат – прекрасна; пара-ардхя – от най-изящната; хреа – огърлица; кандхара-гатена – украсяваща шията му; ча – и; каустубхена – от скъпоценния камък Каустубха.
Страните на лицето му подчертаваха красотата на неговите обици с формата на алигатори, които сияеха по-ярко от мълния. Носът му бе правилен, а главата му се увенчаваше от корона, обсипана със скъпоценни камъни. На гърдите на Бога, между четирите му силни ръце, висеше прекрасна огърлица, а шията му бе украсена със скъпоценния камък Каустубха.