ТЕКСТ 46
кумр ӯчу
йо 'нтархито хди гато 'пи дуртман тва
со 'дяива но наяна-мӯлам ананта рддха
ярхй ева кара-вивареа гух гато на
питрнуварита-рах бхавад-удбхавена
кумр ӯчу – Кумрите казаха; я – Той, който; антархита – непроявен; хди – в сърцето; гата – се намира; апи – въпреки че; дуртманм – пред негодниците; твам – Ти; са – Той; адя – днес; ева – несъмнено; на – на нас; наяна-мӯлам – лице в лице; ананта – о, безкрайни; рддха – постигнали; ярхи – когато; ева – несъмнено; кара-вивареа – през ушите; гухм – интелигентност; гата – постигнали; на – наша; питр – от нашия баща; ануварита – описани; рах – тайни; бхават-удбхавена – заради твоята поява.
Кумрите казаха: О, Господи, въпреки че се намираш във всяко сърце, Ти не се показваш пред негодниците. Ние обаче те виждаме със собствените си очи, въпреки че си безграничен. Благодарение на великодушната Ти поява сега наистина осъзнаваме думите за теб, които лично чухме от нашия баща Брахм.
Тук се говори за йогӣте, които в медитацията си се концентрират върху безличностната пустота. Тази строфа на Шрӣмад Бхгаватам описва хората, за които се смята, че са много опитни йогӣ, занимаващи се с медитация, но които не откриват Върховната Божествена Личност в сърцето си. В случая те са наречени дуртм – хора със зли сърца, неинтелигентни хора, които са пълна противоположност на махтмите – хората с благородни сърца. Тези псевдойогӣ се занимават с медитация, но понеже не са благородни по душа, не могат да открият четириръката форма на Нряа, която се намира в сърцето им. Осъзнаването на безличностния Брахман е първата фаза от постигането на Върховната Абсолютна Истина, но човек не бива да се задоволява с това, че съзерцава безличностното сияние на Върховния Бог. В Ӣшопаниад преданият се моли Богът да отстрани от очите му ослепителното сияние Брахман, за да може да го види в неговия истински аспект, като личност, и така да постигне пълно удовлетворение. Отначало Богът остава невидим, защото е скрит зад блестящото сияние на тялото си, но ако преданият има искрено желание да го види, Богът му се разкрива. В Бхагавад-гӣт се казва, че не можем да видим Бога с несъвършените си очи, да го чуем с несъвършените си уши, както и да усетим присъствието му с несъвършените си сетива. Но ако му служим с вяра и преданост, Той сам се разкрива пред нас.
Тук четиримата мъдреци Санат-кумра, Сантана, Санандана и Санака са описани като много искрени предани. Въпреки че били чували от баща си Брахм за личностния аспект на Бога, те познавали само Брахман, неговия безличностен аспект. Но понеже искрено се стремели към Бога, накрая успели да видят и личностния му аспект, който напълно отговарял на описанието, дадено от баща им. Затова те били съвършено удовлетворени. В тази строфа четиримата изразяват благодарността си за това, че макар отначало да били ограничени имперсоналисти, по милостта на Бога имали щастието да видят природата му на личност. Друг важен момент в тази строфа е, че мъдреците споменават как са слушали от баща си Брахм, който е роден от самия Бог. Тоест тук се утвърждава ученическата последователност, започнала с Бога и продължила през Брахм, Нрада, Вса и т.н. Кумрите били синове на Брахм и затова имали възможността да получат ведическото знание в линията на ученическата последователност, водеща началото си от него. Ето защо въпреки старта си като имперсоналисти, накрая те достигнали положението, в което можели непосредствено да виждат личностната форма на Бога.