No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 11

йе брхман майи дхи кипато 'рчаянтас
туяд-дхда смита-судхокита-падма-вактр
внурга-калатмаджавад ганта
самбодхаянтй ахам ивхам упхтас таи

йе – тези, които; брхманбрхмаите; майи – в мен; дхи – с интелигентност; кипата – произнасят тежки слова; арчаянта – почитат; туят – радостни; хда – сърца; смита – усмихнати; судх – нектар; укита – мокри; падма – лотосови; вактр – лица; в – с думи; анурга-кала – ласкави; тмаджа-ват – като сина; ганта – възхвалявайки; самбодхаянти – умиротворяват; ахам – Аз; ива – като; ахам – Аз; упхта – подчинен; таи – на тях.

А тези, които винаги почитат брхмаите и посрещат с радостно сърце и нектарна усмивка дори тежките им слова, завладяват сърцето ми. Те се отнасят към брхмаите така, както се отнасят към мене самия, и се стараят да ги умилостивят, възхвалявайки ги с ласкави думи, както синът успокоява разгневения си баща или както Аз сега ви укротявам.

Ако разгледаме историите, описани във ведическите произведения, ще открием, че когато в гнева си брхмаи или ваиави проклинат някого, прокълнатият обикновено не им отвръща по същия начин. Има много подобни примери. Когато синовете на Кувера били сурово прокълнати от Нрада, те не се опитали да си отмъстят, а просто му се подчинили. На същото настроение сме свидетели и тук – когато четиримата Кумри прокълнали Джая и Виджая, пазачите не реагирали грубо, а им се подчинили. Такова трябва да е отношението към брхмаите и ваиавите. Някой брхмаа може тежко да оскърби някого или да му причини болка, но вместо да му отвръща със същото, човек трябва да се опита да го умилостиви с усмивката и добротата си. Брхмаите и ваиавите трябва да се приемат като земни представители на Нряа. В днешно време един кръг ограничени хора са измислили понятието даридра-нряа, чрез което искат да кажат, че за представители на Нряа трябва да се приемат бедните хора. Но никъде във ведическата литература не откриваме да се твърди, че бедните трябва да бъдат смятани за представители на Нряа. Разбира се, в предишната строфа се говореше за „беззащитните“, но шстрите много точно формулират смисъла на този израз. Бедните не трябва да остават беззащитни, ала за представители на Нряа трябва да бъдат смятани брхмаите и те трябва да бъдат обожавани като него. В случая се подчертава, че за да умиротвори брхмаите, човек трябва да има „лотосово лице“. Човек става лотосолик, когато любов и нежност украсяват лицето му. Във връзка с това е много уместно сравнението със сина, който успокоява разгневения си баща с усмивка и ласкави думи.

« Previous Next »