ТЕКСТ 18

Стихът дхармася парамо гухя в тази строфа се отнася за най-поверителния от всички религиозни принципи. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣт. Заключителното наставление, което Бог Ка дава на Арджуна, е следното: „Изостави всички останали религиозни дейности и просто ми се отдай“. Това е най-поверителната истина, до която човек стига, като следва религиозните принципи. В Бхгаватам също се утвърждава, че ако някой много стриктно изпълнява предписания си религиозен дълг, но въпреки това не успява да развие съзнание за Ка, всичките му усилия да следва религиозните принципи са загубено време. И в настоящата строфа мъдреците потвърждават, че не полубоговете, а Върховният Бог е крайната цел на всички религиозни принципи. Има най-различни невежи проповедници, които заявяват, че обожаването на полубоговете също е път за постигане на върховната цел, но авторитетните текстове на Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт не потвърждават подобно твърдение. В Бхагавад-гӣт се казва, че човек, който обожава даден полубог, може да стигне до неговата планета, докато този, който обожава Върховната Божествена Личност, отива във Вайкуха. Други проповедници казват, че независимо с какво се занимава, накрая човек пак ще постигне върховната обител на Върховната Божествена Личност. Това обаче не е вярно. Богът е вечен, слугите на Бога също са вечни, вечна е и неговата обител. В тази строфа всички те са наречени сантана, вечни. Следователно резултатът от извършването на предано служене не е преходен, за разлика от достигането на райските планети чрез обожаването на полубоговете. Мъдреците искали да подчертаят, че само от безпричинна милост Богът казва, че обожава брхмаите и ваиавите. В действителност самият Той е обект на обожание както за тях, така и за полубоговете.