ТЕКСТ 21
яс т вивикта-чаритаир анувартамн
нтдрият парама-бхгавата-прасага
са тва двиджнупатха-пуя-раджа-пунӣта
шрӣватса-лакма ким аг бхага-бхджанас твам
я – която; тм – Лакмӣ; вивикта – напълно чисто; чаритаи – предано служене; анувартамнм – служейки; на – не; атдрият – привързан; парама – най-великите; бхгавата – предани; прасага – привързан; са – Върховният Бог; твам – Ти; двиджа – на брхмаите; анупатха – по пътя; пуя – свещен; раджа – прах; пунӣта – пречистен; шрӣватса – на Шрӣватса; лакма – знакът; ким – какво; аг – Ти получи; бхага – всички съвършенства или всички добри качества; бхджана – вместилището; твам – Ти.
О, Господи, Ти си необикновено привързан към дейностите на чистите си предани, ала не храниш никаква привързаност към богините на щастието, които постоянно Ти отдават трансцендентално любовно служене. Тогава как да повярваме, че се пречистваш от праха, събран от пътя, по който са минали брхмаи? И как да повярваме, че знакът Шрӣватса на твоите гърди те прославя и Ти носи щастие?
В Брахма сахит се казва, че на планетите във Вайкуха стотици хиляди богини на щастието постоянно служат на Бога, но заради духа на отречение, с който се отнася към всички богатства, Той не е привързан към нито една от тях. Богът притежава в съвършената им степен шест достояния – богатство, слава, сила, красота, знание и отреченост. Всички полубогове и други живи същества обожават Лакмӣ, богинята на щастието, за да спечелят благоволението ѝ, но Богът не е привързан към нея, защото може да създаде безброй такива богини, които да му отдават трансцендентално служене. Понякога богинята на щастието изпитва завист към листата от туласӣ, поставени в лотосовите нозе на Бога, защото те винаги стоят там здраво закрепени, докато тя, макар че има своето място върху гърдите на Бога, трябва да удовлетворява и преданите, молещи за благословията ѝ. Понякога Лакмӣджӣ трябва да ходи при многобройните си почитатели, за да ги дарява с благословията си, докато листата от туласӣ никога не напускат своето място – ето защо Богът оценява тяхното служене по-високо от служенето на Лакмӣ. Следователно когато Богът казва, че Лакмӣ не го напуска по безпричинната милост на брхмаите, това означава, че Лакмӣджӣ е привлечена от неговото съвършенство и великолепие, а не от благословиите, с които го даряват брхмаите. Съвършенството и великолепието на Бога не зависят от ничия милост. Богът е независим и цялостен сам по себе си. Думите му, че неговото богатство се дължи на благословиите на брхмаите и ваиавите, имат за цел единствено да внушат, че хората трябва да почитат брхмаите и ваиавите – преданите на Бога.