ТЕКСТ 24
тат те 'набхӣам ива саттва-нидхер видхитсо
кема джаня ниджа-шактибхир уддхтре
наитват трй-адхипатер бата вива-бхартус
теджа ката тв аванатася са те винода
тат – това унищожение на благочестивия път; те – на теб; анабхӣам – не Ти се харесва; ива – като; саттва-нидхе – източник на цялото добро; видхитсо – желаейки да направиш; кемам – добро; джаня – на простите хора; ниджа-шактибхи – чрез своите енергии; уддхта – унищожени; аре – злите сили; на – не; етват – с това; три-адхипате – на собственика на трите вида творения; бата – о, Господи; вива-бхарту – вседържителят на вселената; теджа – могъщество; катам – намалява; ту – но; аванатася – смирено; са – това; те – твое; винода – удоволствие.
О, Господи, Ти си източникът на всичко добро, затова не позволяваш да бъде изличен благочестивият път. За благото на човечеството чрез огромното си могъщество Ти унищожаваш всички зли сили. Ти си собственикът на трите творения и вседържителят на вселената. Смиреното Ти държание ни най-малко не намалява могъществото Ти. Нещо повече, това твое смирение е част от трансценденталните Ти забавления.
Това, че Ка играл ролята на пастирче или отдавал почитания на брхмаа Судм и на другите си предани, такива като Нанда Махрджа, Васудева, Махрджа Юдхихира и Кунтӣ, майката на Павите, не уронва величието му. Всички знаели, че Той е Върховната Божествена Личност, и въпреки това неговото поведение било за пример. Богът, Върховната Личност, е сач-чид-нанда-виграха – формата му е изцяло духовна, вечна и изпълнена с блаженство и знание. Тъй като живите същества са негови неотделими частици, те притежават същата вечна духовна форма като на Бога, но когато влязат в съприкосновение с м, материалната енергия, забравят същинската си природа. Трябва да се опитаме да разберем появяването на Ка в духа, в който Кумрите отправят молитви към него. Той вечно си остава пастирче във Вндвана, пълководец в битката при Курукетра, богат принц в Дврак и любим на девойките от Вндвана. Всичките появявания на Върховния Бог са важни, защото показват на обусловените души, които са забравили връзката си с него, истинските му качества и характеристики. Всичко, което Той прави, го прави за тяхно добро. Силата, която била употребена по негова воля от страна на Арджуна по време на битката при Курукетра, също била необходима, защото когато хората станат твърде безбожни, употребата на сила е неизбежна. В този случай ненасилието би било глупост.