ТЕКСТ 26
шрӣ-бхагавн увча
етау суретара-гати пратипадя садя
сарамбха-самбхта-самдхй-анубаддха-йогау
бхӯя сакшам упасята шу йо ва
шпо маяива нимитас тад авета випр
шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност отвърна; етау – тези двама пазачи; сура-итара – демонични; гатим – утроба; пратипадя – получавайки; садя – бързо; сарамбха – от гнева; самбхта – се усилва; самдхи – вътрешна концентрация; анубаддха – здраво; йогау – свързани с мен; бхӯя – отново; сакшам – при мен; упасята – ще се върнат; шу – скоро; я – което; ва – на вас; шпа – проклятие; ма – от мен; ева – само; нимита – разпоредено; тат – това; авета – зная; випр – о, брхмаи.
Богът отвърна: О, брхмаи, знайте, че наказанието, което им отредихте, всъщност бе предварително разпоредено от мен. Затова тези двама пазачи ще пропаднат и ще се родят в демонични семейства. Ала в мислите си те ще бъдат здраво свързани с мен и тази тяхна вътрешна концентрация върху мен ще се засилва още повече от гнева им. Така не след дълго двамата отново ще се върнат при мен.
Богът казал, че наказанието, което мъдреците наложили на пазачите Джая и Виджая, било замислено от самия него. Нищо не може да се случи без разрешението на Бога. В дъното на проклятието срещу преданите от Вайкуха стоял замисълът на Бога и редица изтъкнати авторитети са обяснили какво представлявал неговият план. Понякога Върховният Бог желае да се сражава. Бойният дух присъства и у него, в противен случай как би могла да съществува борбата в този свят? Богът е източникът на всичко, затова гневът и борбата също са част от личността му. Когато пожелае да се сражава с някого, Той трябва да си намери противник. Но във Вайкуха Богът няма врагове, тъй като всички са изцяло посветени на това да му служат. И за да даде воля на бойния си дух, Той идва в материалния свят под формата на инкарнация.
В Бхагавад-гӣт (4.8) се казва, че Богът идва, за да защити преданите си и да унищожи неотдадените. Неотдадените се намират в материалния свят, те нямат достъп до духовния. Затова когато иска да се сражава, Богът идва тук, в материалния свят. Но кой би се сражавал с Върховния? Никой не е в състояние да се изправи срещу него! Освен това в материалния свят Богът осъществява забавленията си единствено със своите придружители. Ето защо Той трябва да открие някой предан, който да изиграе ролята на негов враг. В Бхагавад-гӣт Богът казва на Арджуна: „Скъпи Арджуна, ние двамата, Аз и ти, сме идвали безброй пъти в материалния свят, но ти си забравил това, а Аз помня“. И така, Богът избрал Джая и Виджая за свои противници в материалния свят – по тази причина мъдреците дошли да го видят и проклели пазачите. Богът искал да изпрати и двамата в материалния свят, не завинаги, разбира се, а за известно време. Както на театралната сцена актьорът би могъл да играе ролята на враг на директора на театъра, въпреки че враждата между двамата не е истинска и продължава само докато трае спектакълът, така двама сура-джани (предани) били прокълнати от мъдреците да се родят в семейства на асура-джани, безбожници. Когато предан се ражда в семейство на безбожници, този необичаен сам по себе си факт е част от едно общо представление. След края на бутафорната битка преданият и Богът отново са заедно на духовните планети. Настоящата строфа изразява това много ясно. Заключението, до което стигаме, е че душите, обитаващи Вайкуха, духовния свят, никога не падат в материалния свят, защото светът на Вайкуха е вечен. Но ако Богът пожелае, по негова воля преданите могат да дойдат в материалния свят като проповедници или атеисти. Във всички случаи обаче това е замисъл на самия Бог. Например Буда бил инкарнация на Бога, но въпреки това проповядвал атеизъм, учел, че няма Бог. Зад всичко това обаче се криел конкретен план на Бога, както е обяснено в Бхгаватам.