ТЕКСТ 7
ят-сева чараа-падма-павитра-реу
садя каткхила-мала пратилабдха-шӣлам
на шрӣр вирактам апи м виджахти яс
прек-лавртха итаре ниямн ваханти
ят – на когото; сева – чрез служене; чараа – нозе; падма – лотосови; павитра – свят; реум – прах; садя – веднага; ката – унищожават; акхила – всички; малам – грехове; пратилабдха – придобивам; шӣлам – характер; на – не; шрӣ – богинята на щастието; вирактам – нямам привързаност; апи – въпреки че; мм – мен; виджахти – напуска; яс – богинята на щастието; прек-лава-артха – за да спечелят поне малко благоволение; итаре – други, като Брахм; ниямн – святи обети; ваханти – съблюдават.
Богът продължи: Тъй като съм слуга на своите предани, лотосовите ми нозе са станали толкова святи, че унищожават в един миг всички грехове, а характерът ми е станал такъв, че богинята на щастието не може да ме напусне, въпреки че Аз не съм привързан към нея, а другите възхваляват красотата ѝ и съблюдават святи обети, за да спечелят поне капчица от благоразположението ѝ.
Взаимоотношенията между Бога и неговия предан са изпълнени с трансцендентална красота. Както преданият е убеден, че е придобил всичките си възвишени качества единствено заради предаността си към Бога, така Богът мисли, че трансценденталното му величие се дължи на предаността му към неговите слуги. С други думи, както преданият постоянно се стреми да служи на Бога, така Богът постоянно желае да служи на предания си. Тук Богът признава, че безспорно притежава качеството да прави велик всеки, който е получил дори една песъчинка от праха в лотосовите му нозе, но това негово величие се дължи на привързаността му към преданите. Именно заради тази привързаност богинята на щастието никога не го напуска. Нещо повече, десетки хиляди богини на щастието му отдават покорно служене. В материалния свят хората се подлагат на сурови отречения и лишения, за да спечелят поне малко от благоволението на богинята на щастието. Ала Богът не може да понася преданият да търпи лишения; затова Той е известен като бхакта-ватсала.