ТЕКСТ 8

Преданите на Бога, ваиавите, не приемат нищо, без да го предложат на Бога. Те посвещават резултатите от всичките си дейности на Бога и затова ядат само храна, която е предложена първо на него. Богът също се наслаждава, когато дава на ваиавите всички ястия, предложени нему. От тази строфа става ясно, че Богът приема храна чрез жертвения огън и чрез устата на брхмаа. За удоволствието на Бога в огъня се предлагат най-различни неща – зърно, пречистено масло и пр. – и Богът приема тези жертвоприношения от страна брхмаите и преданите. На много места се казва, че Той приема и ястията, които се предлагат на самите брхмаи и ваиави. Тук обаче се утвърждава, че ястията, предложени на брхмаите и ваиавите, Богът приема с много по-голямо удоволствие. Подходящ пример в подкрепа на това твърдение откриваме в отношенията между Адвайта Прабху и Харидса хкура. Харидса бил роден в мюсюлманско семейство. Въпреки това, след извършването на една свещена огнена жертва, Адвайта Прабху предложил именно нему първата порция прасд. Харидса хкура му припомнил, че е мюсюлманин по произход, и го попитал защо дава храна най-напред на него, а не на някой издигнат брхмаа – от смирение той смятал себе си за жалък мюсюлманин. Ала Адвайта Прабху бил опитен предан и виждал в лицето на Харидса истински брхмаа. Той отвърнал, че като предлага първото блюдо на Харидса, се сдобива със същия резултат, сякаш е раздал храна на сто хиляди брхмаи. Следователно по-добре е човек да нахрани един брхмаа или ваиава, отколкото да извърши стотици хиляди жертвоприношения. Затова шстрите утвърждават, че в сегашната епоха харер нма (възпяването на святото име на Бога) и удовлетворяването на ваиавите са единственото средство за духовен напредък.