ТЕКСТ 9
йе бибхармй ахам акхаа-викуха-йога-
м-вибхӯтир амалгхри-раджа кирӣаи
випрс ту ко на виахета яд-архамбха
садя пунти саха-чандра-лалма-локн
йем – на брхмаите; бибхарми – Аз нося; ахам – Аз; акхаа – неделима; викуха – непрепятствана; йога-м – вътрешна енергия; вибхӯти – богатство; амала – чисто; агхри – на нозете; раджа – прахът; кирӣаи – върху моя шлем; випрн – брхмаите; ту – тогава; ка – кой; на – не; виахета – носи; ят – на Върховния Бог; архаа-амбха – вода, измила нозете; садя – веднага; пунти – освещава; саха – заедно с; чандра-лалма – Шива; локн – трите свята.
Аз съм господарят на моята вътрешна енергия, за която няма препятствия, а водата на Ганг е вода, измила нозете ми. Тя освещава едновременно трите свята и Шива, който я носи върху главата си. Щом Аз приемам праха от нозете на ваиавите и го поръсвам върху главата си, кой друг би отказал да стори същото?
Разликата между вътрешната и външната енергия на Върховната Божествена Личност е тази, че във вътрешната енергия, т.е. в духовния свят, всички богатства и достояния са непреходни, докато във външната енергия, в материалния свят, те всички са временни проявления. Върховенството на Бога е еднакво както в духовния, така и в материалния свят, ала духовният свят се нарича Божие царство, а материалният свят – царство на м. М означава „това, което не е истина“. Богатството на материалния свят е отражение. В Бхагавад-гӣт се казва, че материалният свят е като дърво, чиито корени сочат нагоре, а клоните му висят надолу. Това значи, че материалният свят е просто сянка на духовния свят. Истинското великолепие се намира в духовния свят. Господарят, който управлява духовния свят, е самият Бог, а в материалния свят има безброй господари. Това е разликата между вътрешната и външната енергия. Богът казва, че е господарят на вътрешната енергия и че целият материален свят се пречиства от водата, измила нозете му, ала въпреки това дори Той изпитва най-дълбоко уважение към брхмаите и ваиавите. Щом самият Бог показва такова благоговение към ваиавите и брхмаите, как можем ние да не се отнасяме почтително с тях?