ТЕКСТ 6
са тудямно 'ри-дурукта-томараир
даргра-г гм упалакя бхӣтм
тода ман нирагд амбу-мадхд
грххата са-кареур ятхебха
са – Той; тудямна – огорчен; ари – на врага; дурукта – от обидните думи; томараи – от оръжията; дара-агра – на края на бивните му; гм – разположена; гм – Земята; упалакя – виждайки; бхӣтм – уплашена; тодам – болката; ман – изтърпявайки; нирагт – изскочи; амбу-мадхт – от водните дълбини; грха – от крокодил; хата – нападнат; са-кареу – със слоницата; ятх – като; ибха – слон.
Въпреки че Богът се почувства огорчен от обидните думи на демона, остри като стрели, Той изтърпя болката. Но щом видя, че Земята на върховете на бивните му трепери от страх, Той изскочи от водните дълбини, както слонът излиза със слоницата си, когато ги нападне алигатор.
Философите мвдӣ не могат да разберат, че Богът има чувства. Той изпитва удоволствие, когато някой му отдава прекрасна молитва, и огорчение, ако някой отрича съществуването му или го оскърбява. Мвдӣте, които са почти демони, се отнасят с пренебрежение към Бога. Те казват, че Той няма глава, няма форма, няма крака, ръце или други части на тялото и че изобщо не съществува като личност. С две думи, те твърдят, че Той или е мъртъв, или недъгав. Тези погрешни схващания причиняват болка на Върховния Бог. Подобни атеистични описания не могат да му доставят удоволствие. В този случай Богът също се огорчил от острите думи на демона, но въпреки това спасил Земята, за да достави удоволствие на полубоговете, които са негови вечни предани. И така, в заключение можем да кажем, че както ние имаме сетива, така и Богът има сетива. Той се чувства удовлетворен от молитвите ни и огорчен – от грубите слова срещу него. Ала за да защити своя предан, Той е готов да изтърпи дори оскърбленията на атеистите.