ТЕКСТ 7
та нисаранта салилд анудруто
хирая-кешо двирада ятх джхаа
карла-даро 'шани-нисвано 'бравӣд
гата-хри ки тв асат вигархитам
там – него; нисарантам – излизайки; салилт – от водата; анудрута – преследван; хирая-кеа – със златна коса; двирадам – слон; ятх – като; джхаа – крокодил; карла-дара – с ужасяващи зъби; ашани-нисвана – ревейки оглушително като гръмотевица; абравӣт – той каза; гата-хрим – за безсрамните; ким – какво; ту – наистина; асатм – за отрепките; вигархитам – позорно.
Златокосият демон с ужасяващи зъби се спусна след Бога, който излизаше от водата, както алигаторът преследва слон. Той нададе оглушителен гръмотевичен рев и извика: Не те ли е срам да бягаш от неприятел, който те предизвиква? Безсрамните твари като теб не знаят що е позор!
Когато Богът изскочил от водата и взел Земята в прегръдките си, за да я спаси, демонът злъчно му се подиграл с оскърбителни думи, но Богът дори не му обърнал внимание, защото искал преди всичко да изпълни дълга си. Този, който има чувство за отговорност, не се страхува от нищо. Силните не се боят от подигравките и грубостите на враговете си. Богът не се боял от никого и от нищо и въпреки това проявил милост към врага си, като го пренебрегнал. На пръв поглед Той сякаш избягал от предизвикателството, ала в действителност преглътнал подигравателните думи на Хирака само за да спаси Земята от гибел.