ТЕКСТ 8
са гм удастт салилася гочаре
виняся тасм ададхт сва-саттвам
абхиуто вива-сдж прасӯнаир
пӯрямо вибудхаи пашято 'ре
са – Богът; гм – Земята; удастт – на повърхността; салилася – на водата; гочаре – в полезрението му; виняся – постави; тасм – на Земята; ададхт – Той вложи; сва – собственото си; саттвам – съществуване; абхиута – възхвали; вива-сдж – от Брахм (създателя на вселената); прасӯнаи – с цветя; пӯряма – изпитвайки удовлетворение; вибудхаи – от полубоговете; пашята – докато наблюдаваше; аре – врагът.
Богът постави Земята върху водната повърхност така, че да може да я вижда, и ѝ предаде собствената си енергия под формата на способност да плува върху водата. И докато врагът стоеше и наблюдаваше какво става, Брахм, създателят на вселената, започна да възхвалява Бога, а другите полубогове – да сипят цветя върху него.
Демоните са неспособни да разберат как Богът би могъл да постави Земята върху водната повърхност, но преданите на Върховната Божествена Личност не виждат в този факт нищо удивително. Не само Земята, но още милиони други планети плуват във въздуха и тази способност да се движат в пространството им е дадена от Бога; тя не може да се обясни по никакъв друг начин. Материалистите казват, че планетите плуват в пространството благодарение на закона за гравитацията, но гравитацията действа под контрола на Върховния Бог. Чрез думите на самия Бог Бхагавад-гӣт утвърждава, че материалните закони, т.е. законите на природата, които управляват процеса на създаването, растежа, съществуването и развитието на всички планетарни системи, са подчинени на волята на Върховния. Само полубоговете, оглавявани от Брахм, могли да оценят по достойнство дейностите на Бога. Когато видели как благодарение на необикновеното му могъщество Земята се задържала върху водната повърхност, те го обсипали с дъжд от цветя в знак на възхищение пред трансценденталния му подвиг.