No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

тенеттхам хата каттар
бхагавн ди-сӯкара
нкампата манк квпи
срадж хата ива двипа

тена – от Хирака; иттхам – така; хата – ударен; катта – о, Видура; бхагавн – Върховната Божествена Личност; ди-сӯкара – първият глиган; на акампата – не почувства трепет; манк – дори слаб; ква апи – някъде; срадж – от гирлянд от цветя; хата – ударен; ива – като; двипа – слон.

От този удар на демона, о, Видура, Богът, който се бе появил в образа на първия глиган във вселената, не изпита ни най-малка болка, сякаш слон бе ударен с венец от цветя.

Както вече обяснихме, първоначално демонът бил слуга на Бога във Вайкуха, но напуснал духовния свят и се родил като демон. Битката с Върховния Бог трябвало да му донесе освобождение. Богът се наслаждавал на ударите по трансценденталното си тяло, както бащата се наслаждава на игрите с малкия си син. Понякога бащата се забавлява, като се бие „наужким“ със сина си. По същия начин Богът възприемал ударите на Хирака като докосване от цветя, с които преданите го обсипват в знак на обожание. С други думи, Богът искал да се сражава, за да изпита трансцендентално блаженство, и затова нападенията на демона му доставяли истинско удоволствие.

« Previous Next »