ТЕКСТ 27
китау шана там акуха-варчаса
карла-дара паридаа-даччхадам
адждайо вӣкя шашасур гат
ахо има ко ну лабхета састхитим
китау – на земята; шанам – лежейки; там – Хирака; акуха – непомръкнал; варчасам – блясък; карла – ужасяващи; дарам – зъби; паридаа – прехапани; дат-чхадам – устни; аджа-дая – Брахм и останалите; вӣкя – видели; шашасу – удивено възкликнаха; гат – пристигнаха; ахо – о; имам – този; ка – който; ну – наистина; лабхета – може да срещне; састхитим – смърт.
Аджа (Брахм) и останалите веднага пристигнаха, за да видят как демона с ужасяващи зъби сега лежи на земята, прехапал устни. Блясъкът на лицето му бе непомръкнал и Брахм удивено възкликна: „О, кой би могъл да срещне такава благословена смърт!“.
Въпреки че демонът бил мъртъв, блясъкът на кожата му се запазил непомръкващ. Това е изключително необичайно явление, защото когато някой човек или животно умре, тялото му веднага побледнява, естественият му цвят се загубва и то започва да се разлага. Но въпреки че Хирака бил мъртъв, тялото му запазило естествения си блясък, тъй като било докоснато от Бога, Върховния дух. Животворното излъчване на тялото се запазва само докато душата се намира в него. Душата на демона вече била напуснала тялото му, но то не загубило своя цвят, защото било докоснато от Върховния дух. Индивидуалната душа се различава от Върховната Божествена Личност. Този, който види Върховната Божествена Личност в мига, когато напуска тялото си, наистина е необикновено щастлив. Затова Брахм и останалите полубогове славели завидната смърт на демона.