ТЕКСТ 30
дев ӯчу
намо намас те 'кхила-ягя-тантаве
стхитау гхӣтмала-саттва-мӯртайе
ди хато 'я джагатм арунтудас
тват-пда-бхакт ваям ӣша нирвт
дев – полубоговете; ӯчу – казаха; нама – почитания; нама – почитания; те – на теб; акхила-ягя-тантаве – наслаждаващият се на всички жертвоприношения; стхитау – за поддържането; гхӣта – приел; амала – чисто; саттва – добро; мӯртайе – форма; ди – за щастие; хата – убит; аям – този; джагатм – световете; арунтуда – измъчващ; тват-пда – към твоите нозе; бхакт – с преданост; ваям – ние; ӣша – о, Господи; нирвт – сме постигнали щастие.
Полубоговете се обърнаха към Бога: Отдаваме на теб смирените си почитания! Ти си този, който се наслаждава на всички жертвоприношения, а сега, за да запазиш вселената, си приел формата на глиган, изтъкана от чисто добро. За наше щастие демонът, който измъчваше световете, намери гибелта си от твоята ръка и сега ние сме спокойни, о, Господи, изпълнени с преданост към лотосовите Ти нозе.
Материалният свят е изграден от три гуи – добро, страст и невежество, – а духовният свят е изтъкан от чисто добро. В тази строфа се казва, че формата на Бога се състои изцяло от чисто добро, което означава, че не е материална. В материалния свят няма чисто добро. В Бхгаватам равнището на чистото добро е наречено саттва вишуддхам. Вишуддхам означава „чист“. Чистото добро не е замърсено от двете по-низши качества – страстта и невежеството. Следователно формата на глигана, в която Богът се появил, нямала нищо общо с материалния свят. Богът има и много други форми и никоя от тях не притежава материални качества. Тези форми не се различават от формата на Виу, а Виу е този, който се наслаждава на всички жертвоприношения.
Жертвоприношенията, които се препоръчват във Ведите, са предназначени да удовлетворят Върховната Божествена Личност. Само от невежество хората се опитват да удовлетворяват различни посредници, упълномощени от Бога. Истинската цел на живота е да бъде удовлетворен самият Върховен Бог, Виу. Жертвоприношенията са дадени, за да могат с тях хората да удовлетворят Върховния Бог. Живите същества, които знаят тази истина, се наричат полубогове, т.е. същества с божествена природа, които са почти равни на Бога. Тъй като живото същество е неотделима частица от Върховния Бог, негов дълг е да служи на Бога и да го удовлетворява. Всички полубогове са привързани към Божествената Личност и демонът, който тормозел целия свят, бил убит за тяхно удоволствие. Да се води чист живот, означава да се удовлетворява Бога, а всички жертвоприношения, които човек извършва в чистото си съществуване, се наричат Ка съзнание. Тук ясно е казано, че човек развива съзнанието си за Ка в процеса на отдаване на предано служене.