ТЕКСТ 31
маитрея увча
ева хиракам асахя-викрама
са сдайитв харир ди-сӯкара
джагма лока свам акхаитотсава
самӣита пукара-виардибхи
маитрея увча – Шрӣ Маитрея каза; евам – така; хиракам – Хирака; асахя-викрамам – много могъщ; са – Богът; сдайитв – когато уби; хари – Върховната Божествена Личност; ди-сӯкара – първият глиган; джагма – се завърна; локам – в обителта Си; свам – своя; акхаита – непрекъснат; утсавам – празник; самӣита – възхваляван; пукара-виара – лотосовото място (на Брахм, който седи върху лотоса); дибхи – и другите.
Шрӣ Маитрея продължи: Когато уби страшния демон Хирака, Върховният Бог Хари, праотецът на всички глигани, се завърна в своята лична обител, където тече непрекъснат празник. Всички полубогове, оглавявани от Брахм, възхваляваха Бога.
Тук Богът е наречен прародител на глиганите. Във Веднта сӯтра (1.1.2) се казва, че Абсолютната Истина е източник на всичко съществуващо. Това означава, че всичките осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида произлизат от Бога, който е ди, вечното начало. В Бхагавад-гӣт Арджуна нарича Бога дям, изначален. А в Брахма сахит Богът е наречен ди-пуруам, изначалната личност. Нещо повече, в Бхагавад-гӣт (10.8) Богът сам заявява: матта сарва правартате – „Всичко води началото си от мен“.
В конкретната ситуация Богът приел формата на глиган, за да убие демона Хирака и да извади Земята от дълбините на океана Гарбха. Така Той станал ди-сӯкара, изначалният глиган. В материалния свят глиганите и свинете са най-презрени животни, но ди-сӯкара, Върховната Божествена Личност, не бил обикновен глиган. Всички полубогове, дори и самият Брахм, възхвалявали Бога в тази му форма.
Настоящата строфа потвърждава думите на Бхагавад-гӣт, че Богът идва от своята трансцендентална обител, за да унищожи злодеите и да спаси преданите. Като убил демона Хирака, Той изпълнил обещанието си, че винаги ще убива демоните и ще защитава полубоговете, оглавявани от Брахм. Думите, че Богът се завърнал в личната си обител, показват, че Той има свое трансцендентално жилище. Тъй като притежава всички енергии, Той се намира едновременно навсякъде, въпреки че личната му обител е на Голока Вндвана. Така и слънцето, въпреки че се намира на точно определено място във вселената, чрез светлината си прониква навсякъде.
Богът живее в личната си обител, ала в същото време Той е и всепроникващ. Имперсоналистите приемат само един от аспектите на личността му – всепроникващата му същност – и не могат да разберат, че едновременно с това Той се намира в трансценденталната си обител, където постоянно се отдава на съвършени трансцендентални забавления. В тази строфа особено се откроява думата акхаитотсавам. Утсава означава „удоволствие“. Всяко празненство, което е израз на щастие, се нарича утсава. Утсава, атмосферата на всепоглъщащо пълно щастие, е неизменна част от Вайкухалока, обителта на Бога, който е обожаван дори от полубогове като Брахм, какво да говорим за по-незначителните същества като човеците.
Богът идва в този свят от личната си обител и затова се нарича аватра – „този, който слиза“. Понякога хората наричат аватра въплъщения с материална форма от плът и кръв, но в действителност аватра се отнася до този, който идва от по-висшите сфери. Обителта на Бога се намира далеч отвъд материалния свят и когато идва, Той слиза от тези висши владения – затова Той се нарича аватра.