ТЕКСТ 12
маитрея увча
даивена дурвитаркйеа
паренимиеа ча
джта-кобхд бхагавато
махн сӣд гуа-трат
маитрея увча – Маитрея каза; даивена – от по-висша сила, наречена съдба; дурвитаркйеа – отвъд емпиричното знание; пареа – от Мах-виу; анимиеа – от могъществото на вечното време; ча – и; джта-кобхт – равновесието бе нарушено; бхагавата – на Божествената Личност; махн – съвкупността от материалните елементи (махат-таттва); сӣт – бяха създадени; гуа-трат – от трите гуи на природата.
Маитрея каза: Когато непроявените дейности на живото същество, Мах-виу и силата на времето извадиха от равновесие сбора от трите гуи на природата, тогава се появи съвкупността от материалните елементи.
В тази строфа ясно е назована причината за материалното сътворение. Тази първопричина е даива, съдбата на обусловената душа. Материалното творение съществува заради обусловената душа, която се стреми към илюзорно господство и чрез него към сетивно наслаждение. Човек не може да проследи назад във времето кога обусловената душа за пръв път е пожелала да господства над материалната природа, но навсякъде във ведическата литература се казва, че материалното творение е предназначено за сетивното наслаждение на обусловените души. Има един много известен стих, който посочва, че в дъното на сетивното наслаждение на обусловената душа стои забравата: когато душата забрави, че основният ѝ дълг е да служи на Бога, тя създава атмосфера на сетивно наслаждение, наречена м. Именно това е причината за сътворението на материалния свят.
Друга дума, използвана в тази строфа, е думата дурвитаркйеа. Никой не може да отсъди кога и как обусловената душа е пожелала сетивно наслаждение, но така или иначе това е причината за възникването на материалното творение. Материалната природа е среда, предназначена единствено да даде възможност на обусловената душа да удовлетворява сетивата си. Точно затова Божествената Личност е създала материалния свят. Тук се казва, че в началото на творението Божествената Личност Виу привежда в движение материалната природа (практи). Има трима Виувци: Мах-виу, Гарбходака-шйӣ Виу и Кшӣродака-шйӣ Виу. За тях се говори в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам, а тук още веднъж се потвърждава, че Виу е причината на творението. От Бхагавад-гӣт научаваме, че практи функционира под надзора на Ка, или Виу, който непрекъснато следи дейностите ѝ, но самата Върховна Божествена Личност остава неизменна. Човек не бива погрешно да мисли, че щом творението произлиза от Върховната Божествена Личност, Богът самият се е превърнал в материалния космос. Той винаги съществува във формата си на личност, а космическото творение се осъществява чрез посредничеството на необятната му енергия. Механизмът на действие на тази енергия много трудно може да бъде обозрян, но това, което можем да научим от ведическата литература, е че обусловената душа сама твори своята съдба и получава определено тяло по силата на природните закони, действащи под надзора на Върховната Божествена Личност, която винаги съпровожда обусловената душа в аспекта си на Свръхдуша, Парамтм.