ТЕКСТ 18

Обусловените души, т.е. живите същества, които идват в материалния свят да се наслаждават със сетивата си, в началото се покриват от пет вида обусловености. Първата обусловеност е обвивката тмисра, или гневът. По природа всяко живо същество притежава известна независимост. Когато злоупотребява с нея, то мисли, че може да се наслаждава като Върховния Бог и да има пълна свобода като него. Това, че живото същество забравя присъщото си положение, се дължи на гнева и завистта. Живото същество е неотделима частица от Върховния Бог и, като такова, то е вечен слуга на Бога; то никога не може да се наслаждава наравно с Бога. Когато живото същество забрави тази истина и се опита да се мери с Бога, състоянието му се нарича тмисра. Тази склонност трудно се преодолява дори от ония, които вървят по пътя на духовното познание. Сред личностите, опитващи се да се освободят от оковите на материалното съществуване, има много, които се стремят да се слеят с Върховния. По такъв начин низшата наклонност, наречена тмисра, оставя своя отпечатък дори върху трансценденталните им дейности.

Андха-тмисра е схващането, че смъртта е краят на всичко. В обикновения случай атеистите смятат, че тялото им е тяхното аз, следователно с неговия край свършва всичко. Затова докато тялото им все още съществува, те се стремят да се наслаждават на материалния живот колкото се може повече. Техният мироглед е много прост: „Докато си жив, живей добре. Няма значение дали вършиш грехове. Трябва да ядеш обилно. Проси, вземай назаем, кради… А ако изпитваш угризения, че по този начин затъваш в грехове, за които ще трябва да плащаш, забрави тези глупости, защото смъртта слага край на всичко. Никой не носи отговорност за това, което е правил през живота си“. Този атеистичен светоглед, в който липсва знанието за вечността на живота, убива цялата човешка цивилизация.

Невежеството андха-тмисра е естествен резултат, произтичащ от тамас – състоянието, в което човек не знае нищо за душата. Обикновено с думата тамас се назовава и материалният свят, тъй като почти всички живи същества, които пребивават в него, нямат ни най-малка представа, че са души. Всеки си мисли, че е тялото, и никой не знае нищо за душата. Подведени от тази концепция, всички са убедени: „Това е моето тяло, а всичко, което е свързано с него, е моя собственост“. За заблудените по този начин живи същества основа на материалното съществуване е половият живот. Всъщност обусловените души, затънали в невежеството на материалния свят, живеят само за да удовлетворяват половите си инстинкти и веднага щом получат възможност, се привързват към дом, родина, деца, богатство и собственост. С усилването на тези привързаности нараства и моха – илюзията на отъждествяването с тялото. По този начин убеждението „Аз съм това тяло и всичко, което му принадлежи, е мое“ става още по-силно и целият свят потъва в моха, разделяйки се на общества, родове и националности, които повеждат жестока борба помежду си. Мах-моха е безумното желание за материално наслаждение. Особено в наши дни, в епохата на Кали, всички са обладани от безумието да трупат пари и предмети, за да се наслаждават на материалния живот. Разгледаните пет обусловености са получили много точна дефиниция в текста на Виу Пура, където се казва: