ТЕКСТ 8
сӯта увча
харер дхта-кроа-тано сва-мя
нишамя гор уддхараа расталт
лӣл хиракам авагя хата
саджта-харо муним ха бхрата
сӯта увча – Сӯта каза; харе – на Бога; дхта – който бе приел; кроа – на глиган; тано – тяло; сва-мя – благодарение на божествената си енергия; нишамя – изслуша; го – на Земята; уддхараам – повдигайки; расталт – от дъното на океана; лӣлм – забавление; хиракам – Хирака; авагя – невъзмутимо; хатам – уби; саджта-хара – обзет от радост; муним – на мъдреца (Маитрея); ха – каза; бхрата – Видура.
Сӯта Госвмӣ продължи: Видура, потомъкът на Бхарата, с голяма радост изслуша историята за Бога, който с помощта на собствената си божествена енергия бе приел образа на глиган и забавлявайки се, бе повдигнал Земята от дъното на океана, а после невъзмутимо бе убил демона Хирака. След това Видура се обърна към мъдреца със следните думи.
Тук е казано, че Богът приел формата на глиган с помощта на собствената си енергия. Неговото тяло не е като тялото на обусловената душа. Обусловената душа е заставена да се въплъти в даден вид тяло по силата на законите на материалната природа, докато тук ясно се казва, че Богът не бил принуден да приеме образа на глиган под диктата на външната енергия. В Бхагавад-гӣт се утвърждава същото: когато идва на Земята, Богът приема форма чрез собствената си вътрешна енергия. Следователно тялото на Бога няма нищо общо с материалната енергия. Теорията на мвдӣте е, че когато Брахман приема форма, тази форма принадлежи на м. Но тази теория не издържа критика, защото м, въпреки че е по-силна от обусловената душа, не е по-висша от Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣт утвърждава, че м е подчинена на Върховния Бог. Тя се намира под надзора на Бога и не може да постави Бога под своя власт. Теорията на мвдӣте, според която живото същество е Върховната Абсолютна Истина, но в момента е покрито от м, е напълно несъстоятелна, защото м не е толкова могъща, че да надмогне Върховния. Тя може да упражни влиянието си върху неотделимата частица от Брахман, но не и върху Върховния Брахман.