ТЕКСТ 22
ир увча
итй авялӣка прауто 'бджа-нбхас
там бабхе вачасмтена
супара-пакопари рочамна
према-смитодвӣкаа-вибхрамад-бхрӯ
и увча – великият мъдрец Маитрея каза; ити – така; авялӣкам – искрено; праута – възхваляван; абджа-нбха – Бог Виу; там – на Кардама Муни; бабхе – отвърна; вачас – с думи; амтена – сладки като нектар; супара – на Гаруа; пака – раменете; упари – върху; рочамна – блестящ; према – на любовта; смита – с усмивка; удвӣкаа – като гледаше; вибхрамат – с грациозно движение; бхрӯ – вежди.
Маитрея продължи: Щом чу тези искрени възхвали, Бог Виу, който сияеше с цялата си красота върху плещите на Гаруа, отвърна с думи, сладки като нектар. Когато обърна взора си към мъдреца, веждите му изящно се повдигнаха, а на лицето му засия ласкава усмивка.
В тази строфа заслужава внимание думата вачасмтена. Когато Богът говори, думите му идват от трансценденталния свят. Словата на Бога не принадлежат на материалния свят. Понеже самият Той е трансцендентален, думите му, както и дейностите му също са трансцендентални. Всичко, което е свързано с него, е трансцендентално по природата си. С думата амта се назовава този, който не е подвластен на смъртта. Думите и делата на Бога са безсмъртни, следователно те не са продукт на материалния свят. Звуците от материалния свят и звуците от духовния свят имат принципно различна природа. Звукът от духовния свят е вечен и гали слуха, а звукът от материалния свят е мимолетен и бързо омръзва. Звукът на святото име – Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе – постоянно усилва ентусиазма на този, който повтаря това свято име. Монотонното повтаряне на материални думи безкрайно изморява човека, но повтарянето на Харе Ка, дори и денонощно, не причинява ни най-малка умора. Нещо повече, човек изпитва желание да продължава още и още. Във връзка с отговора на Бога към мъдреца Кардама Маитрея употребил думата вачасмтена, защото Богът се обръщал към мъдреца от трансценденталния свят. Думите му били трансцендентални и докато говорел, веждите му се повдигали от любов и нежност. Когато преданият възславя величието на Бога, Богът се чувства безкрайно удовлетворен и щедро го дарява с трансценденталната си благословия, защото винаги е готов да излее безпричинната си милост върху тези, които са му се отдали.