ТЕКСТ 31

В тази строфа е описан най-простият метод на себепознанието, от който може да се възползва всяко живо същество. Първото нещо, което човек трябва да разбере, е че този свят е творение на върховната воля. В известен смисъл светът е тъждествен на Върховния Бог. Имперсоналистите възприемат неправилно тази тъждественост. Те казват, че като се трансформира във формата на вселената, Върховната Абсолютна Истина прекратява самостоятелното си съществуване. Затова те приемат света и всичко, което се намира в него, за Бога. До това се свежда философията на пантеизма – всичко съществуващо се смята за Бог. Такива са схващанията на имперсоналиста. Но персоналистът, преданият на Бога, гледа на всичко като на собственост на Върховния. Всичко, което виждаме около себе си, е проявление на Върховния Бог и затова всичко трябва да се използва в служене за Бога. В това се изразява единството на всичко съществуващо. За разлика от имперсоналиста, който не признава отделното съществуване на Бога, персоналистът вярва в него и разбира, че макар Богът да се разпространява в най-различни проявления, Той запазва съществуването си на отделна индивидуална личност. За това се говори в Бхагавад-гӣт: „В безличностната си форма Аз пронизвам цялата вселена. Всичко пребивава у мен, но Аз самият съм вън от всичко“. Тук е уместно да дадем пример със слънцето и слънчевата светлина. Благодарение на светлината си слънцето се разпространява из цялата вселена и всички планети пребивават в лъчите му. Но сами по себе си тези планети се различават от слънцето. Човек не може да каже, че те също са слънцето само защото пребивават в слънчевото сияние. По същия начин идеята на имперсоналистите или пантеистите, че всичко съществуващо е Бог, не може да се нарече много смислена. Истинското положение на нещата е описано от самия Бог: въпреки че нищо не може да съществува отделно от него, не е вярно, че всичко е Бог. Той самият се различава от всичко останало. В случая Богът казва: „Ще видиш, че няма нищо в този свят, което да е различно от мен“. Това означава, че всичко съществуващо трябва да се смята за продукт на енергията му и затова трябва да се използва в служене на него. Енергията трябва да бъде използвана в интерес на своя собственик – това е най-добрият начин за употребата ѝ.

Човек може да използва енергията на Бога в свой истински интерес само ако е състрадателен. Състраданието е отличителна черта на предания в Ка съзнание. Той не се задоволява с факта, че сам е станал предан, той се опитва да разкаже на всички за преданото служене. Разпространявайки сред хората преданото служене за Бога, много предани са се сблъсквали с редица опасности, но въпреки това проповядването не бива да спира.

Казва се също, че човек, който с голяма преданост се покланя на Бога в храма му, но не изпитва съчувствие към обикновените хора и не проявява уважение към останалите предани, е трета класа предан. Втора класа предан е този, който е милостив и състрадателен към падналите души. Той винаги помни, че е вечен слуга на Бога, и затова поддържа приятелство с преданите, проявява състрадание към обикновените хора и се стреми да ги научи на предано служене, а от неотдадените страни и избягва да действа съвместно с тях. Този, който не изпитва състрадание към обикновените хора, когато отдава предано служене на Бога, е трета класа предан. Преданият от първа класа се стреми да убеди всяко живо същество, че няма защо да се бои от материалното съществуване: „Нека живеем в съзнание за Ка и да се отърсим от невежеството на материалното съществуване“.

От тази строфа става ясно, че Богът посъветвал Кардама Муни когато стане семеен, да бъде много състрадателен и щедър, а когато даде обет за отречение, да помага на хората да преодолеят страха. Един саннсӣ, т.е. човек, приел живот в отречение, трябва да просвещава хората. Той трябва да пътува по света и ходейки от къща на къща, да дава на хората знание. Омагьосан от въздействието на м, семейният човек изцяло се отдава на семейните си дела и забравя отношенията си с Ка. Ако умре, без да помни Ка, като котка или куче, целият му живот е бил изживян напразно. Затова дълг на саннсӣте е да пътуват и да будят забравилите души, като им припомнят за вечните им взаимоотношения с Бога и ги ангажират в предано служене. Преданият трябва да проявява милост към падналите души и да им помага да се избавят от страха. Веднага щом стане предан на Бога, човек изпитва пълната увереност, че Богът ще му даде закрила. Самият страх се бои от Бога – тогава от какво може да се бои преданият?

Даряването на обикновените хора с безстрашие е най-великият акт на благотворителност. Един саннсӣ, т.е. човек, отрекъл се от света, трябва да броди от врата на врата, от село на село, от град на град и от страна в страна, обикаляйки по целия свят. Той трябва да пътува колкото се може повече и да просвещава семейните, като им дава Ка съзнание. Семейният човек, който е получил посвещение от такъв саннсӣ, е длъжен да проповядва Ка съзнание у дома си. Доколкото му позволяват възможностите, той трябва да кани вкъщи свои приятели и съседи, да провежда с тях сбирки и да им говори върху Ка съзнание. По време на тези сбирки те заедно трябва да пеят святото име на Бога и да четат от Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам. Има много произведения, по които може да се изучава Ка съзнание. Всеки семеен е длъжен да слуша своя духовен учител саннсӣ и да научи от него за Ка. В служенето за Бога има следното разделение на труда. Дълг на семейните е да печелят пари, защото саннсӣте не бива да се занимават с изкарване на пари. В това отношение те са напълно зависими от семейните. Семейните могат да печелят пари, като се занимават с бизнес или упражняват професията си, но най-малко петдесет процента от приходите си трябва да дават за разпространяването на Ка съзнание. Двайсет и пет процента от печалбата си те могат да използват за семейството си, а останалите двайсет и пет процента трябва да отделят настрани за непредвидени случаи. Такъв пример е дал Рӯпа Госвмӣ и преданите трябва да го следват.

Единството с Върховния Бог в действителност означава единство на интересите. Да станеш едно с Бога, не означава да станеш велик колкото Бога. Това е невъзможно. Частицата никога не може да бъде равна на цялото. Живото същество винаги си остава нищожно малка частица от Върховния. Затова неговото единство с Бога означава единство на интересите му с интересите на Бога. Богът иска всяко живо същество постоянно да мисли за него, да стане негов предан и да го обожава. Това ясно е казано в Бхагавад-гӣт: ман-ман бхава мад-бхакта. Ка иска всеки от нас постоянно да мисли за него. Всеки от нас трябва винаги да се покланя на Ка. Такова е желанието на Върховния Бог и преданите трябва да се опитат да изпълнят тази воля на Бога. Тъй като Върховният е безкраен, неговите желания също са безкрайни. Те нямат предел и затова служенето за Бога също е безпределно. В трансценденталния свят между Бога и слугата му има безкрайно съревнование. Богът желае безкрайно да удовлетворява желанията си, а преданият му служи, като се старае да изпълни безкрайните му желания. До това се свежда безкрайното единство на интересите на Бога и неговия предан.