ТЕКСТ 34
нирӣкатас тася яв ашеа-
сиддхешварбхиута-сиддха-мрга
караян патра-ратхендра-пакаир
уччрита стомам удӣра-сма
нирӣката тася – докато наблюдаваше; яяу – Той напусна; ашеа – всички; сиддха-ӣшвара – от освободените души; абхиута – е възславян; сиддха-мрга – пътя към духовния свят; караян – слушайки; патра-ратха-индра – на Гаруа (царя на птиците); пакаи – от крилата; уччритам – разнасящи се звуци; стомам – химни; удӣра-сма – съставляващи Сма Веда.
Пред очите на мъдреца Богът тръгна по пътя, водещ към Вайкуха, който е възславян от всички велики освободени души. Мъдрецът стоеше и слушаше химните, съставляващи ядрото на „Сма Веда“, които се разнасяха от плясъка на крилете на Гаруа, носача на Бога.
Във ведическите писания се казва, че двете криле на трансценденталната птица Гаруа, която носи Бога на раменете си, са двата раздела на Сма Веда, наречени бхат и ратхнтара. Гаруа носи на плещите си самия Бог и затова е смятан за трансценденталния господар на всички носачи. Плясъкът на двете му криле звучал като химните от Сма Веда, която великите мъдреци пеят, за да умилостивят Бога. Брахм, Шива и останалите полубогове обожават Бога с подбрани стихове, а великите мъдреци го обожават с химни от ведическите писания, такива като Упаниадите и Сма Веда. Когато великият предан Гаруа размахва криле, преданите чуват в този плясък звуците на Сма Веда.
Тук ясно се казва, че мъдрецът Кардама гледал пътя, по който Богът отлетял за Вайкуха. Този факт потвърждава, че когато Богът слиза в материалния свят, Той идва на раменете на Гаруа от своята обител Вайкуха в духовното небе. Пътят, който води до Вайкуха, не е обожаван от обикновените трансценденталисти. Само онези, които вече са се освободили от материалното робство, могат да станат предани на Бога. Другите, които продължават да остават в плен на материалното съществуване, не могат да разберат смисъла на трансценденталното предано служене. В Бхагавад-гӣт се подчертава: ятатм апи сиддхнм. Много хора се опитват да постигнат съвършенство, като се стремят да се освободят от материалното робство, и тези, които вече са се освободили, се наричат брахма-бхӯта, или сиддха. Само сиддхите, т.е. хората, свободни от материалното робство, могат да станат предани на Бога. Това се утвърждава и в Бхагавад-гӣт: всеки, който извършва предано служене в Ка съзнание, вече е освободен от въздействието на гуите на материалната природа. В тази строфа се потвърждава, че пътя на преданото служене обожават само освободените личности, а не обусловените души. Обусловената душа не може да разбере преданото служене за Бога. Кардама Муни, който видял Върховния Бог лично, очи в очи, несъмнено бил освободена душа. Затова той могъл да види как Гаруа отнася Бога по пътя към Вайкуха и успял да чуе в плясъка на крилете му звуците на химна Харе Ка, който е квинтесенцията на Сма Веда.