ТЕКСТ 25
ашакнувас тад-вираха
мучан бпа-кал муху
сичад амба ватсети
нетродаир духиту шикх
ашакнуван – неспособен да понесе; тат-вирахам – раздялата с нея; мучан – проливайки; бпа-калм – сълзи; муху – отново и отново; сичат – той мокреше; амба – скъпа моя майко; ватса – скъпа моя дъще; ити – така; нетра-удаи – със сълзите от очите си; духиту – на дъщеря си; шикх – кичурите коса.
Императорът не можеше да понесе раздялата с дъщеря си. От очите му неспирно се лееха сълзи, които мокреха главата на дъщеря му. „Скъпа майко! Скъпо мое момиче!“ – ридаеше той.
Заслужава си да обърнем внимание на думата амба. Понякога в прилив на нежност бащата нарича дъщеря си „майко“ или „скъпа моя“. Чувството на раздяла възниква, защото до сватбата момичето е дъщеря на своя баща, но след сватбата то престава да бъде член на семейството. То трябва да отиде в дома на съпруга си, защото става негова собственост. Според Ману сахит жената винаги трябва да е под нечия опека. Докато не е омъжена, тя е собственост на баща си, след което става собственост на съпруга си и му принадлежи дотогава, докато не остарее и децата ѝ не пораснат. В старостта си, когато нейният съпруг, приемайки саннса, напусне дома си, тя преминава под покровителството на големите си синове. Пример за това ще видим в живота на Девахӯти. Баща ѝ я поверил на грижите на съпруга ѝ Кардама Муни, а той от своя страна, когато напуснал дома си, поверил тази отговорност на сина си Капиладева. Настоящото повествование ще разкаже за всички тези събития едно по едно.