ТЕКСТ 4

Обществената система, изградена от вари и шрами, се основава на принципа на сътрудничеството между отделните класи. Тази социална структура има за цел да помогне на всички да се издигнат до най-висшето равнище в духовното себепознание. Катриите трябва да защитават брхмаите, а брхмаите трябва да просвещават катриите. Когато брхмаите и катриите си сътрудничат помежду си, подчинените на тях съсловия – вайшите (търговците) и шӯдрите (работниците) – също процъфтяват. Следователно в основата на сложната ведическа обществена система стоят брхмаите и катриите. Истинският покровител на всички живи същества е Върховният Бог, но Той не осъществява покровителството си лично. За закрила на катриите Богът създава брхмаите, а за закрила на брхмаите – катриите. Самият Той е непричастен към дейностите и затова се нарича нирвикра, „бездействащ“. Върховният Бог не е длъжен да прави нищо. Той е толкова велик, че не извършва лично никакви дейности – всичко се осъществява чрез неговите енергии. Брхмаите, катриите и всичко останало, което ни заобикаля, всъщност са различни енергии, които си въздействат взаимно.

Въпреки че индивидуалните души са различни, Свръхазът, или Свръхдушата, е единната Върховна Божествена Личност. Индивидуалните души несъмнено се различават помежду си, тъй като притежават различни качества и извършват различни по вид дейности, например действат като брхмаи, катрии или вайши, но когато си помагат, Върховната Божествена Личност, която под формата на Свръхдуша (Парамтм) се намира във всяко сърце, е доволна и им дава цялото си покровителство. Както вече бе казано, брхмаите са сътворени от устата на Бога, а катриите – от гърдите и ръцете му. Когато различните касти или обществени съсловия, които на пръв поглед са ангажирани в различни дейности, действат в тясно сътрудничество помежду си, Богът е удовлетворен. Това е смисълът на обществената система, изградена от четири вари и четири шрама. Ако членовете на различните шрами и вари си сътрудничат в Ка съзнание, тогава Богът надеждно ще защитава цялото общество.

В Бхагавад-гӣт се казва, че Богът е собственик на всички тела. Индивидуалната душа притежава своето тяло, но Богът ясно заявява: „Скъпи Бхрата, знай, че Аз съм кетра-гя“. Кшетра-гя означава „този, който познава или притежава тялото“. Индивидуалната душа е собственик на индивидуалното тяло, но Свръхдушата, Божествената Личност, Ка, е собственик на всички тела. На Ка принадлежат не само човешките тела, но и телата на птиците, на животните и на всички останали живи същества, и то не само на тази планета, но и на всички останали планети във вселената. Той е върховният собственик и затова не нарушава своята цялост, като се грижи за различните индивидуални души. Той е винаги неизменен. Когато слънцето е в зенита си, то е над главата на всеки, но това не означава, че се е разделило на много части. Ние можем да мислим, че слънцето е точно над нашата глава, но осем хиляди километра по-нататък някой друг си мисли съвсем същото. Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, също е една, но лично наблюдава всяка индивидуална душа. Това не означава, че индивидуалната душа и Свръхдушата са едно. Те са еднакви в качествено отношение, тъй като имат еднаква духовна природа, но същевременно индивидуалната душа винаги е различна от Свръхдушата.