ТЕКСТ 6
ди ме бхагавн до
дурдаршо йо 'кттманм
ди пда-раджа спа
шӣр ме бхавата шивам
ди – велико щастие; ме – мое; бхагавн – всемогъщ; да – е видян; дурдарша – когото не е лесно да видиш; я – когото; акта-тманм – на онези, които не са покорили ума и сетивата; ди – благодарение на щастливата ми съдба; пда-раджа – прахът от нозете; спам – е докоснат; шӣр – от главата; ме – моя; бхавата – твое; шивам – всеблаготворен.
Велико щастие е, че успях да те срещна, защото хората, които не са покорили ума и сетивата си, не могат да те видят толкова лесно. И аз съм още по-щастлив, защото благословеният прах от твоите нозе се докосна до главата ми.
Човек може да постигне съвършенството на трансценденталния живот просто като докосне свещения прах в лотосовите нозе на свята личност. В Бхгаватам се казва: махат-пда-раджо-'бхиекам, което означава да бъдеш благословен от свещения прах в лотосовите нозе на велик предан на Бога (махат). Както е казано в Бхагавад-гӣт, махтмнас ту – великите души са под покровителството на духовната енергия и признакът, по който могат да бъдат разпознати, е че изцяло са се отдали на Ка съзнание и служат на Бога. Затова те се наричат махат. Докато човек няма щастието да поръси главата си с праха от лотосовите нозе на махтм, той не може да постигне съвършенство в духовния живот.
Системата на ученическата последователност (парампар) играе много важна роля за процеса на духовното развитие. Човек става махат по милостта на друг махат, на своя духовен учител. Ако някой приеме убежище в лотосовите нозе на велика душа, той получава възможност също да стане велика душа. Когато Махрджа Рахӯгаа попитал Джаа Бхарата по какъв начин е постигнал такъв необикновен духовен успех, последният отговорил, че духовното съвършенство не може да се постигне просто като се следват религиозните ритуали, като се приеме саннса или като се извършват жертвоприношенията, препоръчани в писанията. Всички тези методи безспорно подпомагат човека в духовното му развитие, но истинското съвършенство се достига само по милостта на махтм. В осемте станси на Вивантха Чакравартӣ хкура, представляващи молитви към духовния учител, ясно се казва, че просто като удовлетвори духовния си учител, човек може да постигне висшата цел на живота, и обратното – ако не удовлетвори духовния си учител, никога няма да постигне духовно съвършенство дори ако ревностно следва всички обреди и ритуали. Тук особено внимание заслужава думата акттманм. тм може да означава „тяло“, „душа“ или „ум“, затова с думата акттм се назовава обикновения човек, който не може да контролира ума и сетивата си. Тъй като обикновеният човек не може да владее сетивата и ума си, негов дълг е да потърси подслон при велика душа, велик предан на Бога, и да се опита да го удовлетвори. Тогава животът му ще стане съвършен. Обикновеният човек не може да се издигне до висините на духовното съвършенство просто като изпълнява ритуалите и следва религиозните принципи. Той трябва да приеме убежище при истински духовен учител и с вяра и искреност да изпълнява указанията му. Тогава със сигурност ще постигне съвършенство.