ТЕКСТ 27
ахо ппачямнн
нирайе сваир амагалаи
клена бхӯяс нӯна
прасӣдантӣха деват
ахо – о; ппачямннм – от онези, които много страдат; нирайе – в ада на материалния плен; сваи – своите собствени; амагалаи – заради греховете; клена бхӯяс – след толкова дълго време; нӯнам – наистина; прасӣданти – те са удовлетворени; иха – в този свят; деват – полубоговете.
Кардама Муни каза: О, най-после, след толкова много години, страдащите души, които заради собствените си грехове гният в материалния свят, успяха да удовлетворят полубоговете от тази вселена.
Материалният свят е място на страдания, чиято причина са греховете на обусловените души, неговите обитатели. Страданията на обусловените души не се стоварват върху тях под диктата на някаква външна сила; те сами ги предизвикват с действията си. Горският пожар избухва от само себе си. Никой не отива в гората да я подпали. Пожарът избухва сам заради триенето между дърветата. Когато пожарът, бушуващ в гората на материалния свят, се разгори твърде силно и топлината му стане непоносима, разтревожените полубогове, предвождани от Брахм, се обръщат към Върховния Бог, Върховната Божествена Личност, с молба да облекчи страданията им. И в отговор на тези техни молитви Върховната Божествена Личност идва в материалния свят. С други думи, когато полубоговете загубят покой заради нещастията на обусловените души, те се обръщат към Бога и го молят да облекчи участта им. Тогава Божествената Личност идва. Когато Богът дойде в този свят, всички полубогове ликуват, ето защо Кардама Муни казал: „Най-после, след много, много години на човешки страдания, всички полубогове са щастливи, защото тук е дошъл Капиладева, инкарнацията на Бога“.