ТЕКСТ 19

Тук ясно е казано, че знанието и отречението не са съвършени, ако не са придружени от предано служене. На юджямна означава „ако не са съчетани с“. Когато говорим за предано служене, трябва да посочим на кого се предлага това служене. Преданото служене трябва да се предлага на Върховната Божествена Личност, Свръхдушата на всичко съществуващо, защото служенето за Върховния Бог е единственият сигурен път за постигане на себепознание, или за осъзнаване на Брахман. Думата брахма-сиддхайе означава човек да разбере, че се различава от материята, т.е. да разбере, че е Брахман. Във Ведите е казано: аха брахмсми. Брахма-сиддхи – човек трябва да осъзнае, че не е материя, а чиста душа. Има различни видове йогӣ, но всички те се стремят към себепознание, т.е. към осъзнаване на Брахман. А в тази строфа ясно се казва, че докато човек не се посвети изцяло на преданото служене за Върховната Божествена Личност, той много трудно ще може да постигне пътя на брахма-сиддхи.

В началото на втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че когато човек отдава предано служене на Всудева, духовното знание и отречението от материалния свят идват от само себе си. Това значи, че преданият не е длъжен да полага отделни усилия, за да постигне отреченост или знание. Преданото служене само по себе си е толкова могъщо, че пред този, който служи на Бога, се откриват всички истини. В тази строфа е казано (шива пантх), че това е единственият благотворен път за постигане на себепознание. Пътят на преданото служене е най-сигурното средство за осъзнаване на Брахман. Това, че съвършенството в осъзнаването на Брахман се постига само чрез благотворния път на преданото служене, показва, че така нареченото „осъзнаване на Брахман“, т.е. осъзнаването на сиянието брахмаджьоти, не е брахма-сиддхи. Отвъд брахмаджьоти се намира Върховната Божествена Личност. В Упаниадите има една молитва, с която преданият се моли Богът да отстрани сиянието си, брахмаджьоти, за да може той да види истинската му вечна форма, скрита зад това сияние. Докато човек не осъзнае трансценденталната форма на Бога, не може да става дума за бхакти. Бхакти предполага наличието на обект, който приема преданото служене, и предан, който отдава предано служене. Брахма-сиддхи – съвършенството, което се постига чрез преданото служене – е осъзнаването на Върховната Божествена Личност. Осъзнаването на сиянието от тялото на Върховния Бог не е съвършеното равнище в осъзнаването на Брахман (брахма-сиддхи). Осъзнаването на аспекта Парамтм на Върховната Личност също не е най-висшето съвършенство, защото Свръхдушата на всичко съществуващо (акхилтм) е Бхагавн, Върховната Божествена Личност. Но този, който осъзнае Бога като Върховна Личност, осъзнава и останалите му аспекти – Парамтм и Брахман, и това цялостно осъзнаване се нарича брахма-сиддхи.