No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

на хй ася вармаа пус
варима сарва-йогинм
вишрутау шрута-девася
бхӯри тпянти ме 'сава

на – не; хи – наистина; ася – за него; вармаа – най-великият; пусм – сред хората; варима – най-добрият; сарва – всички; йогинм – на йогӣте; вишрутау – слушайки; шрута-девася – господарят на Ведите; бхӯри – многократно; тпянти – са заситени; ме – моите; асава – сетива.

Шаунака продължи: Няма никой, който да знае повече от Бога, няма никой, който да е по-достоен за обожание, и никой не е по-опитен йогӣ от него. Затова Той е повелител на Ведите и постоянното слушане на разказите за него доставя истинско удоволствие на сетивата.

В Бхагавад-гӣт е казано, че никой не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност или да я превъзхожда с нещо. Ведите също потвърждават това: еко бахӯн йо видадхти кмн. Богът е върховното живо същество, което удовлетворява потребностите на всички останали живи същества. Следователно всички останали живи същества, били те виу-таттва или джӣва-таттва, са подчинени на Върховната Божествена Личност, Ка. Същата концепция се утвърждава и тук. На хй ася вармаа пусм – никое живо същество не може да превъзхожда Върховната Личност, защото никой не е по-богат, по-известен, по-силен, по-красив, по-мъдър и по-самоотречен от Бога. Тези качества го правят Върховен Бог, причината на всички причини. Йогӣте може да се гордеят с необикновените сили, които владеят, но никой от тях не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност.

Всеки, който е свързан с Върховния Бог, е съвършен йогӣ. Преданите не притежават могъществото на Бога, но благодарение на постоянното си общуване с него придобиват същите качества. Понякога преданите показват дори по-голямо могъщество от самия Бог. Разбира се, това е само израз на неговата благосклонност.

В тази строфа е използвана и думата варима, която означава „този йогӣ, който е най-достоен за обожание“. Слушането за Ка е истинското удоволствие на сетивата, затова Той е известен като Говинда. Той носи радост на сетивата със словата си, с учението си, с наставленията си – с всичко, което е свързано с него. Всичко, което Той казва, има трансцендентална природа, всичките му наставления са абсолютни и затова не се различават от него. Когато слушаме словата на Ка или на някоя от неговите пълни или частични експанзии, такива като Капила, изпитваме неизразима наслада. Затова човек може да чете и слуша Бхагавад-гӣт безброй пъти. И колкото повече я чете, толкова повече се усилва желанието му да я чете и изучава още и още, и всеки път пред него се откриват все нови и нови аспекти на духовното знание. Такава е природата на трансценденталните повествования. Същото трансцендентално щастие изпитваме и когато четем Шрӣмад Бхгаватам. Колкото повече слушаме за Бога и славим величието му, толкова по-щастливи ставаме.

« Previous Next »