ТЕКСТ 2
на хй ася вармаа пус
варима сарва-йогинм
вишрутау шрута-девася
бхӯри тпянти ме 'сава
на – не; хи – наистина; ася – за него; вармаа – най-великият; пусм – сред хората; варима – най-добрият; сарва – всички; йогинм – на йогӣте; вишрутау – слушайки; шрута-девася – господарят на Ведите; бхӯри – многократно; тпянти – са заситени; ме – моите; асава – сетива.
Шаунака продължи: Няма никой, който да знае повече от Бога, няма никой, който да е по-достоен за обожание, и никой не е по-опитен йогӣ от него. Затова Той е повелител на Ведите и постоянното слушане на разказите за него доставя истинско удоволствие на сетивата.
В Бхагавад-гӣт е казано, че никой не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност или да я превъзхожда с нещо. Ведите също потвърждават това: еко бахӯн йо видадхти кмн. Богът е върховното живо същество, което удовлетворява потребностите на всички останали живи същества. Следователно всички останали живи същества, били те виу-таттва или джӣва-таттва, са подчинени на Върховната Божествена Личност, Ка. Същата концепция се утвърждава и тук. На хй ася вармаа пусм – никое живо същество не може да превъзхожда Върховната Личност, защото никой не е по-богат, по-известен, по-силен, по-красив, по-мъдър и по-самоотречен от Бога. Тези качества го правят Върховен Бог, причината на всички причини. Йогӣте може да се гордеят с необикновените сили, които владеят, но никой от тях не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност.
Всеки, който е свързан с Върховния Бог, е съвършен йогӣ. Преданите не притежават могъществото на Бога, но благодарение на постоянното си общуване с него придобиват същите качества. Понякога преданите показват дори по-голямо могъщество от самия Бог. Разбира се, това е само израз на неговата благосклонност.
В тази строфа е използвана и думата варима, която означава „този йогӣ, който е най-достоен за обожание“. Слушането за Ка е истинското удоволствие на сетивата, затова Той е известен като Говинда. Той носи радост на сетивата със словата си, с учението си, с наставленията си – с всичко, което е свързано с него. Всичко, което Той казва, има трансцендентална природа, всичките му наставления са абсолютни и затова не се различават от него. Когато слушаме словата на Ка или на някоя от неговите пълни или частични експанзии, такива като Капила, изпитваме неизразима наслада. Затова човек може да чете и слуша Бхагавад-гӣт безброй пъти. И колкото повече я чете, толкова повече се усилва желанието му да я чете и изучава още и още, и всеки път пред него се откриват все нови и нови аспекти на духовното знание. Такава е природата на трансценденталните повествования. Същото трансцендентално щастие изпитваме и когато четем Шрӣмад Бхгаватам. Колкото повече слушаме за Бога и славим величието му, толкова по-щастливи ставаме.