ТЕКСТ 32
шрӣ-бхагавн увча
девн гуа-лигнм
нушравика-кармам
саттва еваика-манасо
втти свбхвикӣ ту
анимитт бхгаватӣ
бхакти сиддхер гарӣясӣ
шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност каза; девнм – на сетивата или на божествата, управляващи сетивата; гуа-лигнм – които различават сетивни обекти; нушравика – според писанията; кармам – които действат; саттве – на ума или на Бога; ева – само; ека-манаса – на човек с неразклонен ум; втти – склонност; свбхвикӣ – естествена; ту – всъщност; – който; анимитт – без мотив; бхгаватӣ – на Божествената Личност; бхакти – предано служене; сиддхе – отколкото освобождение; гарӣясӣ – по-добро.
Бог Капила каза: Сетивата, олицетворяващи полубоговете, по природа са склонни да действат в съответствие с предписанията на Ведите. Както сетивата символизират полубоговете, така умът представя Върховната Божествена Личност. Естественият дълг на ума е да служи. Когато тази склонност към служене се използва в безкористно предано служене за Божествената Личност, това е много по-висше дори от освобождението.
Сетивата на живото същество са постоянно заети с някакъв вид дейности – или с дейностите, предписани във Ведите, или с материални дейности. Сетивата притежават естествена склонност да действат в името на някаква цел, а умът координира сетивата. В действителност умът ръководи сетивата, затова се нарича саттва. По подобен начин всички полубогове, които управляват материалния свят – богът на Слънцето, богът на Луната, Индра и т.н., – са ръководени от Върховната Божествена Личност.
Ведите утвърждават, че полубоговете са различни части от вселенското тяло на Върховната Божествена Личност. Тъй като освен това те управляват и дейностите на сетивата ни, сетивата са олицетворение на различните полубогове, а умът символизира Върховната Божествена Личност. Сетивата, ръководени от ума, действат според волята на полубоговете. В естественото си състояние сетивата са погълнати от служене за Върховната Божествена Личност. Богът се нарича Хӣкеша, защото Той е истинският собственик и върховният господар на сетивата. Склонността към действие е заложена в самата природа на сетивата и на ума, но когато са замърсени от материята, те действат или за постигането на някаква материална цел, или за да удовлетворят полубоговете, въпреки че в действителност са предназначени да служат на Върховната Божествена Личност. Сетивата се наричат хӣка, а Върховната Божествена Личност – Хӣкеша. Всички сетива имат естествената склонност да служат на Върховния Бог и това служене се нарича бхакти.
Капиладева казва, че човек е установен в предано служене, когато всичките му сетива са погълнати от служене за Върховната Божествена Личност, което не преследва користни цели и не е продиктувано от други егоистични подбуди. Това безкористно служене далеч превъзхожда сиддхи, освобождението. Бхакти, или желанието да се служи на Върховната Божествена Личност, има трансцендентална природа и стои много по-високо от мукти, освобождението. Бхакти е равнището, което се намира отвъд освобождението. Ако човек не е постигнал освобождение, не може да използва сетивата си в служене на Бога. Когато сетивата са заети с материални дейности, преследващи сетивно наслаждение, или дейности, предписани от Ведите, човек се ръководи от едни или други користни подбуди. Но ако същите сетива са заети в напълно безкористно служене за Бога, дейността им се нарича анимитт и отговаря на естествената склонност на ума. И така, когато умът не се отклонява нито към ведическите предписания, нито към материалните дейности, а е напълно погълнат от дейностите в Ка съзнание, от преданото служене за Върховната Божествена Личност, това състояние е много по-висше и от най-желаното освобождение от материалния плен.