ТЕКСТ 34

В писанията се говори за пет вида освобождение. Единият от тях е сливането с Върховната Божествена Личност, което означава загубване на собствената индивидуалност и потапяне във Върховния Дух. Това се нарича ектматм. Преданият никога не приема такова освобождение. Останалите четири вида освобождение са издигане до планетата на Бога (Вайкуха), лично общуване с Върховния Бог, постигане на богатствата, които Богът притежава, и постигане на тяло, подобно на тялото на Върховния Бог. По-нататък Капила Муни ще обясни, че чистият предан не се стреми към нито един от петте вида освобождение, ала идеята за сливане с Върховната Божествена Личност го отблъсква особено силно. Шрӣ Прабодхнанда Сарасватӣ, велик предан на Бог Чайтаня, е казал: каиваля наракяте – „Щастието на сливането с Върховния Бог, към което се стремят мвдӣте, за предания е ад“. Подобно единство не е за чистите предани.

Много псевдопредани смятат, че докато се намира в обусловено състояние, живото същество може да обожава Върховната Личност, но в крайна сметка личност не съществува. Те твърдят, че Абсолютната Истина е безличностна и засега човек може да си представя някаква личностна форма на безличностната Абсолютна Истина, но щом се освободи, необходимостта от обожание отпада. Това е теорията, която поддържат философите мвдӣ. Но имперсоналистите всъщност се сливат не с битието на Върховната Личност, а със сиянието от тялото на Бога, брахмаджьоти. Въпреки че брахмаджьоти не се различава от тялото на самия Бог, този вид единство (потъването в сиянието от тялото на Божествената Личност) не привлича чистия предан, защото блаженството, което изпитва той, е много по-голямо от привидното удоволствие на сливането в едно с Бога. Най-голямото удоволствие е да се служи на Бога. Преданите постоянно мислят как да служат на Бога и дори когато са поставени сред най-тежки условия в материалното съществуване, пак намират начини и средства да служат на Бога.

Мвдӣте смятат повествованията за забавленията на Бога за митове, но те не са митове, а исторически факти. Чистите предани гледат на тези повествования като на Абсолютна Истина. Особено внимание заслужават употребените в тази строфа думи мама пауруи. Преданите изпитват удоволствие, когато възславят дейностите на Бога, докато мвдӣте не могат дори да мислят за тези дейности. Според тях Абсолютната Истина е безличностна, а щом няма личност, не може да има и дейности. Имперсоналистите смятат историите, описани в Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт и другите ведически произведения, за художествени измислици и затова им дават най-нелепи тълкувания. Те не знаят какво представлява Божествената Личност, но въпреки това си пъхат носа в писанията и преднамерено изопачават смисъла им, за да заблуждават простодушните хора. Философията на мвдӣте е много опасна за обществото, затова Бог Чайтаня предупреждава никога да не слушаме техните обяснения върху писанията. Те не само ще объркат човека, който ги слуша, но и ще го лишат от възможност да поеме по пътя на преданото служене, който може да го изведе до най-висшето съвършенство. Или ако успее да постигне това, то ще бъде след много, много време.

Капила Муни ясно казва, че преданото служене (бхакти) е трансцендентално по отношение на мукти. То се нарича пачама-пуруртха. Обикновено хората извършват дейности в областта на религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение и в крайна сметка се опитват да постигнат мукти, т.е. да се слеят с Върховния Бог. Но бхакти е трансцендентална към всички тези дейности. Затова Шрӣмад Бхгаватам започва с утвърждението, че в него няма място за лицемерна религиозност. Бхгаватам категорично отхвърля ритуалните дейности, чиято цел е подобряването на икономическото развитие и постигането на сетивно наслаждение. Той отхвърля и идеята за сливане с Върховния Бог, която се поражда у тези, които са се разочаровали от сетивното наслаждение. Бхгаватам е предназначен изключително за чистите предани, които постоянно са заети с дейности в Ка съзнание, погълнати са от деянията на Бога и постоянно ги възхваляват. Чистите предани обожават трансценденталните забавления на Бога във Вндвана, Дврак и Матхур, описани в Шрӣмад Бхгаватам и в други Пури. Философите мвдӣ отричат тези описания, защото ги смятат за митове, но в действителност те са велики, достойни за обожание повествования, чийто вкус могат да усетят само преданите. В това се състои разликата между мвдӣте и чистите предани.