ТЕКСТ 37
атхо вибхӯти мама мвинас тм
аишварям агам ануправттам
шрия бхгаватӣ вспхаянти бхадр
парася ме те 'шнувате ту локе
атхо – тогава; вибхӯтим – богатство; мама – на мен; мвина – на господаря на м; тм – това; аишварям – мистично съвършенство; аа-агам – състоящо се от осем части; ануправттам – съпътстващо; шриям – великолепие; бхгаватӣм – на Божието царство; в – или; аспхаянти – те не желаят; бхадрм – блажен; парася – на Върховния Бог; ме – на мен; те – тези предани; ашнувате – наслаждават се; ту – но; локе – в този живот.
И понеже е напълно погълнат от мисли за мен, преданият не желае дори най-висшите блага, достъпни само на Сатялока и на другите висши планетарни системи. Той не желае осемте материални съвършенства, постигани с помощта на мистичната йога, не желае да достигне дори царството на Бога. Но въпреки че не се стреми към тези неща, още в този си живот той се наслаждава на всички блага.
Вибхӯти, или богатствата, с които м ни съблазнява, са многобройни. Дори на тази планета могат да се изпитат най-различни материални удоволствия, а на висшите планети, такива като Чандралока, Слънцето или още по-висшите – Махарлока, Джаналока и Таполока, да не говорим за най-висшата планета Сатялока, на която живее Брахм – възможностите за материално наслаждение са наистина неизчерпаеми. Например продължителността на живота на висшите планети е много по-голяма, отколкото на Земята. Казано е, че на Луната един ден е равен на шест земни месеца. А що се отнася до живота на най-висшата планета, дори не можем да си представим колко дълго продължава той. В Бхагавад-гӣт се казва, че на Земята дори математиците не могат да възприемат продължителността на дванайсет часа от живота на Брахм. Всичко това е в сферата на действие на външната енергия на Бога, м. Има и богатства, които йогӣте постигат благодарение на мистичната си сила, но те също са материални. Преданият не се стреми към подобни удоволствия, въпреки че стига да пожелае, може да ги получи до едно. По милостта на Бога, стига само да пожелае, той може да получи необикновени материални блага, но истинският предан е равнодушен към тези неща. Бог Чайтаня Махпрабху ни учи да не се стремим към материално богатство или материална слава и да не търсим наслаждение в материалната красота. Единственото, което трябва да желаем, е винаги да сме погълнати от предано служене за Бога, дори и ако не получим освобождение, а се наложи безкрайно да се раждаме и да умираме. Но в действителност за този, който се е отдал на дейности в Ка съзнание, освобождението е сигурно. За преданите са достъпни всички блага на висшите планети и на планетите във Вайкуха. В тази строфа специално се подчертава: бхгаватӣ бхадрм. На планетите във Вайкуха цари вечно спокойствие, но въпреки това чистият предан не се стреми да попадне там. Ала въпреки че не се стреми към това, той получава такава възможност и още в сегашния си живот се наслаждава на всички блага и от материалния, и от духовния свят.