ТЕКСТ 7

Особено внимание тук заслужава думата асад-индрия-тарат. Асат означава „преходен“, „временен“, а индрия значи „сетива“. Следователно асад-индрия-тарат означава „измъчвана от временно проявените сетива на материалното тяло“. В хода на еволюцията ние получаваме различни видове материални тела: понякога се намираме в човешко тяло, друг път – в животинско, и в съответствие с това се променят и дейностите на материалните ни сетива. Всичко, което се променя, се нарича временно, асат. Трябва да разберем, че отвъд временните материални сетива се намират вечните ни сетива, които сега са покрити от материалното тяло. Замърсени от материята, те не могат да действат правилно. Затова чрез преданото служене ние преди всичко освобождаваме сетивата си от тези замърсявания. Когато напълно отстраним замърсяванията и сетивата ни започнат да действат в чисто, неосквернено Ка съзнание, се възстановяват вечните им функции, сад-индрия. Вечните дейности на сетивата се наричат предано служене, а временните им дейности се наричат сетивно наслаждение. Докато не се умори от материалното наслаждение, човек няма да може да чуе трансценденталните наставления на личност като Капила. Девахӯти казва, че материалното наслаждение ѝ е омръзнало и сега, когато съпругът ѝ е напуснал дома си, тя иска да намери покой, като чуе наставленията на Бог Капила.